Голготският Ден на омилостивението
 

Ние сме спасени по благодат.
За да илюстрира това, Павел
използва три метафори.
Една от съдебната зала, една от пазара за роби и една от храма.
Исус е нашият истински Първосвещеник
и Той направи завършено омилостивение на Голгота.

 

Спомняте си от предишните ни разсъждения, че книгата до Римляните е подредена систематично. Първите три глави приличат на прокурорско обвинение.

Три обвинителни глави
Първата глава казва: “Виждате ли тези нерелигиозни хора? Всички те са изгубени. Погледнете техния живот и ще разберете защо Бог ги предаде. Те са пълни с омраза, нечистота и лъжа.”
    

Втората глава е фокусирана върху религиозните,  които не познават благовестието. Те ходят на църква, пеят химни, дават десятък. Те са много религиозни външно, но не познават благовестието. Павел им казва: “Вие също сте изгубени, защото в сърцата си вие все още обичате греха. Вие сте религиозни, но тъй като не изпитвате радостта от познаване на благовестието, вие сте изгубени.”
    

Бог гледа на сърцето. Бог иска послушание, което не е само външно. Той иска послушание, което е вътрешно. Бог изисква послушание, което е доброволно, пълно и съвършено, ревностно и без недостатък.
    

Ако вашата религия казва: “Ако не правя това и това ще отида в небето,“ вашата религия отвратителна. Това е робска религия, религия на задължения вместо на привилегия, на тежест, вместо на крила. Това не е религията на Новия завет. Религията на Новият завет е такава, че те запленява с любовта на Бог и радостта те изпълва със задоволство. Това е религията на Новия завет.
    

Трета глава изброява 14 изявления от Старият завет, които казват: “Няма кой да прави добро, няма ни един.”
    

След това Павел казва: “Ето ви всички. Чрез моралния си закон, Бог е заключил всички осъдени в затвор."
    

Всички сме на едно място. Няма разлика между нас, защото всички съгрешихме.
    

Като че ли сме по времето на Френската революция, когато аристократите бяха смесени с уличниците и дуковете с чистачите. Бог е заключил всички и е хвърлил ключа.

Появява се един адвокат
Изведнъж се появява един адвокат – велик адвокат! Но за наше учудване, той пада и умира. Точно когато трябва да се намеси, той умира.
    

Ние чакаме и чакаме. Ден след ден, ние чакаме и тогава на третия ден нашият Адвокат възкръсва. Той казва: “Татко, аз претендирам за тях. Те са мои. Аз ги изкупих. Те са мои.”
    

Това са първите три глави, които ни водят до Акропола на Новия завет. Този Акропол на спасението е много важен! Това е славния храм на Новия завет.

Ето го:

“А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците, а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за омилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени дотогава, докогато Бог дълго–търпеше”(Рим. 3:21-25).
 

Спасен по благодат
Източникът за оправданието е Божията благодат. Средството за оправданието е кръвта на Христос. Инструментът за притежаване на оправданието е вяра. Плодът на оправданието е добри дела.
    

Вие сте спасени само чрез вяра. Вярата, която спасява никога не е сама. Вие не сте спасени чрез вяра плюс добри дела, но чрез вяра, която върши добри дела. Но основата е благодатта, изявена чрез кръвта на Христос.
    

Карл Барт казва: “Религията е благодат, а нравствеността благодарност”. Това е много добро заключение. Религията е благодат. Всяко от писмата на Павел започва и завършва с благодат. Последната дума на Новия завет е благодат. “Благодатта на Господа Исус Христос да бъде с всички вас.” (Откр. 22:20)
    

Благодат е името за преливащата Божия любов към тези, които е трудно да бъдат обичани. “Ние сме спасени чрез Божията благодат” – казва този пасаж, “чрез пролятата кръв на Христос, която може да бъде приета само чрез вяра.”

Три метафори
В този известен пасаж, Павел използва три метафори. Той използва метафора от залата на съда (Рим. 3:24). Това е мястото, откъдето взимаме съдебния термин, “оправдание.” Когато човек, обвинен в престъпление е оправдан (признат за невинен), този човек е обявен за невинен и пуснат на свобода. Това е първата метафора.
    

След това Павел използва метафора от пазара за роби – изкупление (Рим. 3:24).  Мъж или жена, които бяха роби, можеха да бъдат изкупени чрез плащането на известна сума. Ние бяхме изкупени от робство, за което бе заплатено с пролятата кръв на нашия Господ.
    

След това Павел използува трета метафора, метафора от храма в Ерусалим – изкупителна жертва (Рим. 3:25).

Изкупителна жертва
 В храма бяха принасяни всекидневни  жертви. Веднъж годишно  бе принасяна специална жертва, кръвта на която се занасяше в Пресветото място. Това се случваше само веднъж годишно и сочеше към Голгота.
    

Веднъж годишно първосвещеникът преминаваше през завесата, която разделяше Святото от Пресвето място. Той носеше със себе си топлата кръв на жертвата и с нея попръскваше омилостивилището върху закона. (Омилостивилището е златния капак на ковчега, който съдържа десетте заповеди). Този закон е престъпен и нарушен от всеки един от нас.
    

Бог гледа на нарушения закон под омилостивилището. Бог гледа на него през кръвта на жертвата попръскана върху омилостивилището.
    

Омилостивилището е символ на Христос и неговата изкупителна жертва. Бог гледа закона, който ние нарушихме, но Той го вижда през пролятата кръв на Христос.

Страстната седмица
Когато Новия завет, цялата история на Христовите страдания бе написан, последната седмица от живота Му на тази земя бе включена също, защото е много важна.
    

Ако Новият завет съдържаше целия живот на Исус, на същата скала, както страстната седмица, той щеше да бъде 1 000 пъти по–голям, отколкото е сега.
    

От една трета до половината от Матея, Марко и Йоан са относно последната седмица от живота на нашия Господ. Това е така, защото тази седмица е много важна. Както казахме преди, Исус не каза: “Не забравяйте моите прекрасни думи.” Той не каза: “Не забравяйте моите удивителни чудеса.” Исус не каза: “Не забравяйте моя забележителен живот.” Той каза: “Не забравяйте моята смърт.”
    

Това е така, защото не сме спасени чрез Христовите чудеса. (Много хора вършат чудеса.) Аз не съм спасен от Исус, като добър учител. (Има много добри учители.)  Аз съм спасен чрез смъртта на Божия Син, който ме обичаше и даде Себе Си за мен. (Има само една смърт на омилостивение.)
    

Когато Новият завет представя тази смърт, той използва древния ритуал в Деня на омилостивението.

Денят на омилостивението
За всеки Ден на омилостивението, жертвата бе избрана няколко дни преди това. След това, първосвещеникът, който щеше да принесе жертвата, бе държан буден през цялата нощ преди деня, в който жертвата трябваше да бъде принесена. Той бе разпитван непрекъснато от Синедриона. Неговите дрехи бяха сменяни няколко пъти, тъй като членовете на Синедриона искаха да са сигурни, че той не е опетнен.
    

Когато петелът пропя и те принесоха първата от жертвите за деня, тогава  доведоха жертвата за омилостивението. Първосвещеникът лично извърши работата в Деня на омилостивението. Само той. Той нямаше помощници в този ден.
    

Този човек – който бе буден цяла нощ, който беше разпитван от ръководителите на страната, този, чиито дрехи бяха сменяни непрекъснато – само той е този, който принася жертвата. Когато петелът пропя и огньовете бяха запалени, той взима жертвата и я принася. След това той взима топлата кръв в златен съд и я занася през завесата в пресветото място. Никой не беше влизал там, през цялата година. Той взима топлата кръв и попръсква с нея омилостивилището, където е Божията слава – Божието присъствие.

Исус нашият първосвещеник
Новият завет бе написан, за да покаже, че Исус е нашия първосвещеник. Докладът за страстната седмица открива Христос като първосвещеник, извършващ омилостивение за човешката раса. Той бе държан буден през цялата нощ. Първо Той е в Гетсимания, след това е доведен пред Анна, след това пред Анна и Каяфа, след това пред Синедриона.
    

Всяка година, през стотиците години, първосвещеникът бе държан буден през нощта преди Деня на омилостивението. Той бе разпитван през нощта от ръководителите на Израел. Също така, през нощта, преди Деня на омилостивението, Исус бе държан буден през цялата нощ, както първосвещеника. Исус бе разпитван непрекъснато през времето на седем процеса от религиозните и държавни водачи на Израел. (Всички тези “процеси” бяха нелегални, защото беше нелегално да има процес през нощта.)
    

Дрехите на Исус, както на първосвещеника, всяка година през изминалите стотици години, бяха непрекъснато сменяни. Те са свалени от Него, за да бъде бит. Те са свалени от Него, за да  бъде прикован гол на кръста. Непрекъснато дрехите му бяха сменяни точно както на първосвещеника.
 

След това Исус принася жертвата. И когато неговата плът е разкъсана, завесата е раздрана (Евр. 10:20).

Разкъсването на завесата
Исус влезе през завесата, Той влезе в присъствието на Бог, чрез Своята собствена жертва. На Голгота един от войниците прободе ребрата на Исус. Когато Исус умря: “В този момент завесата на храма се раздра от горе до долу." (Мат. 27:51) Това ни казва, че пътя до сърцето на Бог, сега е отворен. Няма бариери между нас и Бог в Христос. Всеки може да дойде до Бог в Христос.
    

Спомняте си, че еврейската религия бе религия на ограничения. На езичниците, които искаха да служат на Бог, им бе позволено да правят това само в един от дворовете на храма. Това бяха мъжете езичници. За жените езичници имаше отделен двор. Еврейките бяха ограничени до отделен двор, а мъжете евреи до друг.
    

Обикновените свещеници можеха да служат само в първата част на светилището. Само на първосвещеника бе разрешено да влиза в Пресветото място, където Божията слава сияеше. Беше му позволено да влиза там веднъж годишно и то само, ако имаше кръвта на жертвата и само за късо време.
    

Когато нашият Господ умря на кръста, завесата в храма бе разкъсана. Завесата между нас и Бог бе разкъсана, а също така бариерите между хората, расизъм и класово разделяне бяха също разкъсани.

Христовото омилостивение завършено
Затова ние четем, че на третия ден след разпятието Петър и Йоан тичаха към гроба на Исус. “След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени, и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място”(Йоан 20:6–7).
    

В Левит 16 четем: “Тогава да влезе Арон в шатъра за срещане, да съблече ленените одежди, в които се е облякъл, когато е възлязъл в светилището, и да ги остави там” (Левит 16:23). След това, първосвещеникът облече своите церемониални дрехи, за да покаже, че омилостивението бе завършено.
    

Нашият Господ Исус остави свещеническите ленени дрехи в гроба. Когато Петър и Йоан погледнаха и видяха дрехите му лежащи там, те видяха символа, че Христовото омилостивение е завършено.
    

Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече, защото дрехите на Христос са там. Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече, защото той е място на ангели (Йоан 20:12). Ти не трябва да се страхуваш от гроба повече, защото сладката миризма на Христовите аромати е там (Йоан 19:40–41). Ти не трябва да се страхуваш от смъртта повече. Поради Христос тя сега е ароматична. Тя не е повече безжалостен противник. Христос победи смъртта.
    

Може би ние всички ще заспим в Христос, но ние никога няма да умрем. “Този, който вярва в Сина има вечен живот” (Йоан 3:36).
    

Никога не забравяйте, старозаветният Ден на омилостивението сочеше към Голготския кръст. Неправилно е да се отдаваме на календарни пресмятания, опитвайки се да доведем изпълнението на Деня на омилостивението в деветнадесети век.
    

Древният Ден на омилостивението не сочи към деветнадесети век. Той сочи към кръста на Христос. Там е, където цялостното, завършено омилостивение, бе извършено. Голгота е единственото място на съвършено омилостивение. Ние гледаме само към Голгота, не към случай или дата измислена от човек.
    

Това е важен и основен пункт.