Изискването на царството

Бог предлага на хората божествени благословения – благословенията на Идващия век. Изследването до тук беше посветено на тълкуване на тези благословения. Нашият Господ започна службата си с обявлението: „Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в благовестието”. Ние открихме, че Божието царство е Неговото изкупително царуване. То е Божията победа чрез личността на Христос над Неговите врагове; грях, Сатана и смърт. Божието царство е открито чрез няколко велики дела. При Второто пришествие на Христос, Неговото царство ще се появи в сила и слава. Това славно Божие царство, което ще бъде открито при завръщането на Христос, вече е навлязло в историята, но не притежава външна слава. Бъдещето е завладяло настоящето. Божието царство, което се очаква да дойде в сила и слава, вече е дошло в тайна скрита форма, за да работи всред хората, а също и в тях. Силата на Божието царство, която в Идващия век ще унищожи злото и влиянието му е дошло всред хората в настоящия зъл век, за да ги освободи от силата на греха, от робството на Сатана и от пленничеството на страха и смъртта. Животът на Божието царство, който ще бъде реализиран в пълнотата си, когато Христос дойде, когато телата ни ще бъдат изкупени – този живот на бъдещото царство е влязъл в настоящето, за да може хората да бъдат родени отново и да влязат в Божието царство – в сферата на Неговото управление, в сферата на Неговите благословения. Светият Дух, който един ден ще ни трансформира напълно, за да станем като Господ Исус Христос в Своето прославено тяло, е дошъл при нас преди идването на новия век, за да пребивава в сърцата ни, да ни даде живота на царството сега тук, за да се радваме на връзката си с Бог. Утре е тук днес. Бъдещето вече е започнало. Ние сме опитали живота, силата и благословенията на Идващия век.

Остава въпроса: Как може човек да влезе в тази опитност? Какво е изискването, което Божието царство представя пред нас? Как може човек да получи този живот? Как може да се постигне правдата на царството? Как може човек да намери пребиваващия в сърцето Божий Дух даващ ни живота на Идващия век?

Божието слово разкрива това с много лесен отговор. Самата простота на отговора го прави труден. Въпреки че отговора е лесен, той достига до дълбочината на нашето естество. Павел написа до Римляните: „Ако изповядаш, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го възкреси от мъртвите, ще бъдеш спасен” (Рим. 10:9). На тъмничаря във Филипи той каза: „Повярвай в Господ Исус и ще бъдеш спасен заедно с всички в твоя дом” (Дея. 16:31). Четвъртото евангелие непрекъснато повтаря причината за написването на тази книга: „ Но тези неща бяха написани, за да повярвате, че Исус е Месията, Божият Син, и за да може, като вярвате, да имате живот чрез неговото име” (Йоан 20:31).

Влизали се в Божието царство само с произнасяне на името на Христос и с правенето на изповед? Благословението на живота получава ли се чрез вяра във възкресението и божествеността на Христос? Вероучение може ли да ме спаси? Произнасянето на трите думи „Исус е Господ” дава ли живот? Какво означава да изповядаш Исус като Господ? – да вярваш в Господ Исус? Отговорът може да се намери в изискването на Божието царство. Царството отправя едно основно изискване, изискването за решение. В Христос царството застава срещу нас. Животът на Идващия век сега е пред нас. Този, който утре ще бъде съдията на всички хора вече е дошел в историята. Той се обръща към нас с едно изискване, изискването за вземане на решение. Bultmann е прав когато казва че Исус оповести близостта на Бог като изискващ. Вестта на Исус беше: „Покайте се, защото небесното царство наближи.” Основното значение на думата „покаяние” е да се обърнем обратно, да обърнем курса на живота си, да променим посоката на действие, да се обърнем и да вземем решението за Божието царство.

Животът е съставен от решения. Пътят на всеки човек е определен от решения. Може да кажем, че разликата в успеха на двама еднакво талантливи хора е определен от начина, по който те взимат решения. Адекватността на решенията на даден човек, интелигентността, с която са взети и възможността, когато добро решение е било взето да не се отказваме от него, и преминаването към следващата важна стъпка, често решава мярката на успех или неуспех. Някои хора живеят живота си клатушкайки се, колебливо, несигурни в себе си, не можейки никога да отговорят ясно с да или не. Това са хората, които никога не завършват нищо, което има стойност за тях или тези около това са хора, които прахосват живота и енергията си във вътрешни конфликти и нерешителност.

Естеството на покаянието е решение, което определя качеството на настоящия живот и бъдещата съдба.

Когато Исус беше готов да напусне Галилея за последен път Той изпрати седемдесет апостоли да проповядват благовестието на царството в цялата област. Заповедта, която Той даде на своите посланици беше следната: „Лекувайте болните и казвайте на хората: Божието царство се е приближило до вас” (Лука 10:9). Божието царство дойде в тези села в лицето на Господните емисари. Тези проповедници изглеждаха като обикновени хора, рибари от Галилея и въпреки това те бяха носители на Божието царство. Как трябваше да реагират живеещите в тези места? Те можеха да приемат Христовите емисари и по този начин да получат Божието царство или можеха да го отхвърлят. Това отхвърляне щеше да бъде ужасно. „Но ако влезете в град, където не ви посрещнат с добре дошли, излезте по улиците му и кажете: Дори праха на вашия град, който лепне по краката ни, изтърсваме срещу вас. Но запомнете, че Божието царство се е приближило. Казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за Содом, отколкото за този град” (ст. 10-12).

Основното изискване на царството е отговор на човешката воля. Хората трябва да го приемат. Те трябва да отстъпят пред него. Божието царство не иска от нас да открием в себе си правдата, която то изисква; Бог ще ни даде правдата на Своето царство. Божието царство не иска от нас да създадем живота, който то изисква; Божието царство ще ни даде този живот. Божието царство не издига стандарт и след това казва, „когато достигнете този стандарт за правда, вие може да влезете в царството”. Божието царство има едно изискване: Покайте се! Обърнете се! Решете! Получете царството; защото когато го получите, вие получавате неговата правда, получавате благословенията му, вие получавате съдбата, която е запазена за тези, които го приемат.

Изследвайки това изискване за решение в ученията на нашия Господ, откриваме, че то не може да бъде взето несериозно. Исус изисква от хората непоколебимо решение. Това се вижда в Лука 9:57: „Докато вървяха по пътя, някой каза на Исус: „Ще те последвам, където и да отидеш.“ Изглежда, че тук срещаме човек, който беше готов да вземе решение и да следва Христос. В отговор Исус каза: „Лисиците си имат леговища, небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде да подслони главата си“ (ст. 58). Исус подложи на изпит сериозността на неговото решение. Знаете ли, че вашето решение ви ангажира? Готови ли сте да станете апостоли на човек, който е бездомен, който няма репутация и престиж? Помислихте ли за това? Взели ли сте предвид усложненията от това решение? Исус изискваше непоколебимо решение, интелигентно решение, решение, което не е взето несериозно.

Исус каза на друг човек: „Следвай ме”. Той обаче каза: „Господи, нека първо отида да погреба баща си” (Лука 9:59). Това беше човек, който изяви готовност да вземе решение, но имаше нещо друго, което трябваше да бъде направено първо. „Да, аз искам да те следвам, но почакай малко. Спрямо мен съществуват предварително предявени претенции. Нека първо се погрижа за тях и след това ще те следвам. Аз имам добри намерения, само ми дай малко време”. Исус отговори с думи, които изглеждат груби, освен ако са разгледани в контекста си. „Остави тези, които са духовно мъртви да погребват тези, които са физически мъртви”. Следва моето тълкуване. „Остави мъртвите да погребват техните мъртви, а колкото до теб, отиди и прогласявай Божието царство” (ст. 60). Божието царство изисква незабавно, бързо решение. Когато изискването дойде при теб ти не можеш да се отнасяш несериозно с него. Може би мислиш, че първо трябва да живееш живота си. Първо трябва да осигуриш кариерата си. Аз имам важни планове за моето бъдеще, които трябва да бъдат осъществени. Аз имам задължение, от което трябва да се освободя. Не! Исус каза, че трябва да има непосредствено решение, което е непоколебимо и решително.

Друг човек каза: „Господи, аз ще те следвам”. Да, аз разбирам, че трябва да приема Божието царство, че трябва да стана апостол: „Но нека първо се сбогувам със семейството си” (ст.61). На повърхността този въпрос изглежда смислен. Ако човек трябва да напусне дома си, за да посвети живота си като апостол на Исус подходящо и благоприлично е да каже сбогом на своето семейство. Ние обаче трябва да изтълкуваме тези думи в техния контекст. Исус му каза: „Който е сложил ръката си на ралото, но погледът му е все назад, е безполезен за Божието царство“ (ст. 62). Тук срещаме човек, който изяви готовност да вземе решение, но неохотно. Исус каза, че не съществува място за неохота. Ако отговориш на Божието царство и неговото изискване относно твоя живот не трябва да има забавяне, не трябва да гледаш назад. Човек не може да се държи за това, което е оставил след себе си. Човек не може да се държи за миналото. Не трябва да има несигурност по отношение готовността на човека да извърви целия път. „Никой, който е сложил ръката си на ралото, но погледът му е все назад, е безполезен за Божието царство.“ Божието царство изисква непоколебимо решение, безвъзвратно решение, недвусмислено решение.

Също така Божието царство изисква радикално решение. Някои решения се взимат лесно и изискват малко усилие, но вземането на решението за Божието царство често е трудно и изисква много енергия от страна на волята. „От времето на Йоан Кръстител досега небесното царство търпи яростни атаки и насилниците се опитват да го завземат със сила.” (Мат. 11:12). Това изказване е получило много противоречащи си тълкувания, но ние трябва да следваме разбирането на Лука. „До идването на Йоан бяха в сила законът на Мойсей и писанията на пророците. След него се проповядва Благата вест за Божието царство и всеки се стреми да влезе в него” (Лука 16:16). Божието царство изисква толкова радикален отговор, че той може да бъде описан с термини за сила и насилие.

Как трябва да разбираме тези думи? Какво общо има между насилие и получаване на Божието царство? Нашият Господ илюстрира това изискване многократно. „Ако окото ти те изкушава да извършиш грях – извади го. По-добре да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, но да те хвърлят в пъкъла” (Марко 9 :47; също виж стихове 43-46). Изваждането на око, отсичането на ръка или крак, за да може да се влезе в Божието царство, наистина е насилие..

„Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята. Не дойдох да донеса мир, а меч” (Мат. 10:34). Меча е инструмент за насилие. Понякога решението, което се взема за царството ще бъде меч, който отсича други връзки и довежда болка и страдание.  „Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си ... не може да бъде мой ученик” (Лука 14:26). Омраза е дума за насилие.

„Направете всичко възможно да влезете през тясната врата” (Лука 13:24). Гръцката дума, която е използвана тук е силен термин, от който произлиза английския термин „измъчвам се” и означава „да опъна всеки нерв”. Тя е думата, която обикновено е използвана, за да опише физическата борба при състезанията по атлетика. Тук отново срещаме насилие, усилие, интензивно напрежение.

Този метафоричен език описва радикалния характер на решението, което се изисква от Божието царство. Съвременните хора се отнасят небрежно към своята религия. Често те предприемат радикални мерки в преследването на богатство, успех и власт, но не желаят да предприемат действие относно безпокойството на душата.  Исус каза, че такива хора не знаят нищо за живота на царството. То изисква отговор, радикално решение и ентусиазирано приемане. Номинализмът¹ е проклятието на съвременното западно християнство. Апостолите на Исус трябваше да са радикални в техния решителен ентусиазъм за живота на Божието царство. 

Решението, което Божието царство изисква също така е скъпо решение. Един богат младеж доде при Исус с въпроса: „Учителю, какво добро трябва да извърша, за да получа вечен живот” (Мат. 19:16)? Не съществуват много хора, които в моменти на трезвеност не са си задавали този въпрос. В човешкото сърце съществува глад за живот. Този живот, както ст. 23 доказва, е живота на Божието царство. Той е решението за спасение (ст. 25). Този младеж изразяваше дълбокото си желание, което всички хора притежават – желанието да намерят живот, вечен живот, в област отвъд земното съществуване, което е ограничено от грях и смърт.

След като установи неговата искреност Исус представи пред него фундаменталния въпрос за решение. „Ела и ме последвай” (ст. 21). Това е въпросът. Обърни се! Изостави живота си! Получи царството! Следвай ме!

В този случай решението не беше прост или лесен проблем; цената беше твърде висока. Това, което Исус каза на младежа е нещо, което Той не беше казвал на никой друг. Той погледна в сърцето му и видя това, което му пречеше да вземе решение. Младежът беше богат и Исус разбра, че той е привързан към богатството си. Затова Исус каза: „Твоето решение за Божието царство трябва да бъде абсолютно. Твоето богатство ти пречи, затова отиди и продай всичко, което притежаваш и тогава ще бъдеш свободен да ме следваш”.

Трябва да е ясно, че ликвидирането на богатството на този младеж нямаше да направи от него апостол. Решението за апостолството се съдържаше в израза: „Следвай ме”. Човек може да стане беден и въпреки това да остане извън Божието царство, ако не последва Исус. Ликвидиране на богатство от само себе си не е апостолство, но в този случай то беше необходимо въведение към апостолството. Исус изискваше премахването на пречка. Всяко нещо, независимо дали е богатство, кариера или семейство, което застава на пътя на решението, трябва да отстъпи пред изискванията на Божието царство.

Исус не изисква бедност от хората в целия свят. Неговата загриженост относно събирането на богатство в проповедта на планината (Мат. 6:19) не е да направи хората бедни, но да ги спаси от фалшива сигурност. Човекът мисли, че чрез натрупването на богатство ще се освободи от безпокойствата, които са свързани със страха за изгубване на техните богатства. Бедността не е добродетел. Изискването на Исус е за решение, за подчинение на Бог и неговото царство. Богатството е зло, когато застава на пътя на такова решение. Затова Исус каза: „Младежо, пред теб има бариера. Ти обичаш богатството си, удобствата и добрите неща, което богатството ти осигурява. То управлява твоята привързаност. Тази привързаност трябва да отстъпи път на по–висока лоялност, тя трябва да отстъпи пред Божието царство”.

Дори до днес това е истина. Изискването на царството е все още скъпо решение. Ако богатство, положение, влияние или амбиция определят лоялността на човека, така че неговия живот е управляван за достигането на лични цели, независимо дали материални или социални, вместо Божията слава, неговия живот трябва да има нов център за ориентиране. Всеки друг интерес трябва да стане второстепенен и подчинен на Божието управление. В основата си този въпрос принадлежи към волята на човека и към целите, на които той избира да служи.

Виждал съм младежи, които изглежда, че са обещаващи християни, които след време са обзети и движени от лични амбиции. Настъпващата борба е предизвикана от изискването на Бог и амбициите на човека, тогава избора е направен. Когато взетия избор е за себе издигане, а не за Божието царство, любовта за Божиите неща охладнява.

Правилното отношение към материалните неща, на Исусов апостол, е илюстрирано прекрасно от апостол Павел. Павел е бил „спасен ... от властта на тъмнината и преместен ... в царството на възлюбения Син” (Кол. 1:13). Павел живееше за Божието царство, което не беше „ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух” (Рим. 14:17). Тъй като Павел беше опитал живота на Божието царство, той беше придобил нова представа за мястото и важността да бъде притежавано. „Тъй като се научих да се задоволявам, с каквото имам. Зная как да живея и с по-малко, и с повече, отколкото ми е нужно. Винаги и във всичко научих тайната да съм доволен, когато съм сит и когато съм гладен, когато имам предостатъчно и когато нямам необходимото. Способен съм да посрещна всички обстоятелства чрез Христос, който ми дава сили” (Фил. 4:11-13). Павел е бил посветен в тайната на задоволеност, защото неговото щастие и неговата сигурност не зависиха от външни неща. Ако имаше нужда, той не чувстваше, че Бог го е изоставил. Ако имаше преизобилно, той не се привързваше към него така, че неговото щастие да зависи от изобилието. Неговата сигурност беше „в този, който ме подкрепя” – в Господ.

Тази опитност е най–важна за всеки, който ще се запознае с благословенията на Божието царство. За богатия младеж живота не се състоеше от „правда, мир и радост”, той не знаеше нищо за Божието царство. Животът му се състоеше от „ядене и пиене”, от нещата, които неговото богатство можеше да купи. Неговата първа любов беше богатството и това, което то можеше да осигури. Неговата първа любов беше богатството му и всичко останало, което то представяше. Въпреки това той не беше задоволен. Той не знаеше нищо относно задоволеност. Този незадоволен глад го доведе при Христос с въпроса за вечен живот. Когато застана пред другата възможност той направи погрешен избор. Той отказа да се раздели от зависимостта си към богатството и материалните потребности.

Може би Бог не всякога ще изисква от човека да се откаже от богатството си, но Той изисква освобождаване от притежанията. Бог изисква решение на волята, което да установи готовност, действително да се откаже от богатството, ако Той поиска това. Въпросът е въпрос на обич. Детето на царството ще получи добрите неща на физическата област като дарове от обичащ го баща (Мат. 6:26-30) и ще бъде доволно. Неговата любов, неговата зависимост и неговата сигурност са в ръцете на Даващия, в Божието царство, а не в дара. Първо, то ще търси Божието царство и ще се надява на Бог да осигури това, което е необходимо за вечния живот (Мат. 6:33-34). Богатият младеж не се осмели да се довери на Бог. Той се надяваше само на своето богатство. Затова той трябваше да се освободи от тази сигурност преди да предаде себе си на Бог и Неговото царство. Той трябваше да реши; царството изисква решение, скъпо решение.

Понякога това решение може да струва любовта на близък човек. Това се вижда от инструкциите, които Исус даде на апостолите си, когато ги подготвяше за тяхната служба. Те трябваше да обявят, че Божието царство е наближило чрез своето проповядване (Мат. 10:7). Изискването беше представено пред слушащите ги; приемането на пратениците на царството означаваше да получат вестта за царството, самия цар на царството. „Който приема вас, приема мен, а който приема мен, приема Онзи, който ме изпрати” (Мат. 10:40). В някои от случаите това щеше да бъде скъпо решение, защото ще наруши нормалната семейна връзка. „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята. Не дойдох да донеса мир, а меч. Защото съм дошъл да настроя «син против баща му, дъщеря против майка й и снаха против свекърва й. Врагове на човека ще бъдат собствените му роднини.»  Който обича баща си или майка си повече от мен, не е достоен за мен. Който обича сина си или дъщеря си повече от мен, не е достоен за мен” (Мат. 10:34-37).

Това означава ли, че когато човек стане християнин, човешките чувства вече нямат място в живота му? Когато някой следва Христос трябва ли да прекъсне всичките фамилни връзки? Естествено, че това не се изисква. Всъщност противоположното много пъти е истина. Когато мъж и жена са споделяли нежни чувства, които са осветени от взаимна любов за Бог и Неговото царство, това са най–щастливите хора на света.

Тук срещаме непреклонната истина. Когато човешките връзки застават на пътя на изискването на Божието царство, съществува само един избор. Ако изискването на царството те кара да вземеш решение, но баща ти или майка ти, или дори съпруг или съпруга кажат „Не, аз не го искам”, ти не можеш да следваш Христос и да имаш моята привързаност, тогава има само едно решение, което трябва да вземеш, за Бог и Неговото царство. Дори ако човешката привързаност или семейни връзки са разрушени, изискването на Божието царство има предимство.

Ние сме благодарни на Бог, че в нашата култура, с християнското си наследство, не сме призовавани често да плащаме подобна цена. Щастливо е детето, което има за родители християни, които се молят за спасението му от раждането му и дори преди раждането му. Благословен е мъжа, благословена е жената, които имат съпруга или съпруг, които споделят дълбока вяра в Господ, които могат да се молят заедно и споделят обща любов за Божиите неща. За нещастие не винаги е така. Понякога идва криза. Решение трябва да бъде взето; за Бог или за семейството. В такива моменти на решение Исус казва, че трябва да бъде взето скъпо решение.

Божието царство може да струва на някого живота му. В Мат. 10:38 Исус каза: „Който не вземе своя кръст и не ме следва, не е достоен за мен”. Това е крайната цена на решението.

Какво означава да вземеш кръста си? Хората говорят често относно трудността за носене на кръста. Какъв е кръста, който трябва да нося? Аз изпитвам физически трудности, страдам от мигрена и язва, имама артрит и ревматизъм. Какъв кръст на физическа слабост и болка е поставен върху мен!

Други хора говорят за кръста, който трябва да носят поради проблемите, пред които са изправени. Съпругът ми е избухлив; какъв кръст трябва да нося, търпейки неговия характер! Други хора казват, че техния кръст е да работят в обстановка, която не е християнска. Аз слушам псувни и нечист език непрекъснато. Какъв тежък кръст трябва да нося!

Тези опитности не са кръстове. Те са бреме и понякога могат да бъдат смазващи. Кръстът не е бреме, кръста е място на смърт. Не говорете относно носене бремето на кръст. Когато вземете кръста си, вие сте готови да умрете.  При един друг случай Исус каза: „нека се откаже от себе си” (Лука 9:23). Да се откаже от какво? Бонбон преки Великден? Тютюн по време на великите пости? Нещо, което искаш да направиш, но мислиш, че не е добре да го направиш? Отказването от себе си не означава ли лична жертва за подпомагане на благовестието?

Отричане от себе си не означава, че трябва да се лиша от някои неща. То означава да се откажа от себе си, а не да откажа неща на себе си. „Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва” (Лука 9:23). Себе отказването е егоцентрично, отричането от себе си е концентрирано в Христос. Отричането от себе си означава смърт и нищо друго освен смърт. Кръстът е инструмент на смърт.  Явно е, че това не означава, че всеки християнин трябва да умре физически. То означава (и ние казваме това внимателно), че всеки ученик на Исус трябва да бъде готов да умре. Ако изпаднем в ситуация, в който трябва да се направи избор между смърт и верност към Исус и Неговото царство, трябва да бъдем готови да изберем смъртта. В този зъл век съществуват хора, които плащат цената със своя живот, проливайки кръвта си, защото обичат Исус и са отговорили на изискването на Неговото царство.

Това е, което носенето на кръста означава: готовност да умрем със или за Христос. То означава пълно посвещение на Христос, въпреки че това посвещение може да ни струва живота. То означава дело на себе предаване, което не задържа нищо, нито дори самия живот. То означава, че моя живот, моята воля, моите амбиции, моите желания, моите надежди са предадени на Христос. То означава, че аз смятам себе си за мъртъв, за да може Христос да живее и управлява в мен. Павел изразява същата основна мисъл когато казва: „Разпънат бях на кръста заедно с Христос, така че вече не самият аз живея, а Христос живее в мен.” (Гал. 2:20).

Вземането на кръст е нещо, което се случва в дълбочината на духа и е основно за връзката на човека с Христос. Ако съм готов да умра за Христос, тогава моя живот не е мой, той е Негов. Моят живот Му принадлежи с всичко, което живота включва. Носенето на кръста е свързано с въпроса за суверенно господство, управление и царуване. Христос не може да ръководи живота ми, докато не приема себе си като мъртъв, разпнат на кръст. В моят живот може да има само един управляващ, аз или Христос. Когато взема кръста си и умра, Христос може да управлява в мен.

Практиката на носене на кръста е илюстрирана от един от нашите студенти в семинарията, който се подготвяше за службата на евангелизиране чрез музика. Той беше получил музикалното си образование в едно от най–реномираните американски училища и беше квалифициран пианист. Той обичаше музиката си и когато Бог го призова в службата на благовестието той беше щастлив поради перспективата да използва своя музикален дар и подготовка да служи на Господ. По време на неговата подготовка в семинарията Бог говори на сърцето му. Представете си, че Бог искаше той да участва в службата на проповядване и поучаване на словото, вместо службата с музика. Диктуваше ли той на Бог условията за своята служба? Обичаше ли повече музиката, отколкото Бог? Наистина ли беше предал своята любов към музиката на Бог? Беше ли предал себе си? В душата му настъпи силна борба. Кой беше неговия господар, Христос или музиката? Той намери облекчение от борбата, след като предаде музиката си на Бог и обеща да служи, по какъвто начин Бог щеше да го води, със или без музика. С други думи той трябваше да разпъне своята любов към музиката. Той наистина трябваше да разпъне себе си, своята воля, своето желание, преди да извоюва победа в живота си. Сурова борба настъпи в душата му. Кой беше господаря, Христос или музиката? Той се освободи от борбата само, след като предаде своята музика на Господ и обеща да служи, по начин, по който Бог ще го води, със или без музика. С други думи той трябваше да разпъне своята любов към музиката. С други думи той трябваше да разпъне себе си, своята воля, своите желания преди да извоюва победа в живота си. След като предаде любовта си към музиката на Бог, Той му я върна и днес той служи на Бог като мисионер, използвайки музикалната си дарба, за да слави Бог. Първо, той трябваше да направи радикално решение, решение, което включваше най–голямата му човешка привързаност.

На края, царството изисква вечно решение. Решение за или против Божието царство в настоящето, определя бъдещата съдба на човека. Исус каза: „Който открито признае пред хората, че вярва в мен, тогава и Човешкият Син ще го признае пред Божиите ангели. Но ако някой се отрече от мен пред хората, тогава и Човешкият Син ще се отрече от него пред Божиите ангели” (Лука 12:8-9). „ Ако някой се срамува от мен и учението ми в това невярно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Баща си със святите ангели” (Мар. 8:38). Ще има ден на съд, ден на разделяне между хората. Един ден Христос ще се появи в слава, като Човешки Син, за да даде спасение на синовете на царството и справедливо осъждане на синовете на тъмнината. Тогава Божието царство ще се появи в сила и слава.

В своята благодат, Бог е изпратил предварително Своя Син всред хората. Христос дойде между нас, за да постави пред нас благословенията и изискванията на Божието царство. „Покайте се, защото небесното царство наближи”. Приемете го! Ние може да вземем решение за това бъдещо царство дълго преди идването му в слава и съд, защото този, който ще е бъдещия съдия се е явил всред хората, за да им предложи живота и благословенията на това царство днес.  Заставайки пред човека царството изисква решение, вечното решение от страна на човека. Утре се срещна с днес. Идващия век е влезнал в този век. Утрешният живот ни е предложен днес. Небето е целунало земята. Какво трябва да направим? Едно нещо. Божието царство е наближило. Покайте се! Обърнете се и приемете добрата вест. Предайте се на управлението й. Това е изискването на царството.

Забележки

1. Доктрината, която твърди, че абстрактни идеи, общи или широко разпространени термини не притежават независимо съществуване, но съществуват само като имена.