Царството е днес

В първите две глави скицирахме истината, че Божието слово разделя курса на Божието изкупително намерение в два века: Този свят и Идващия свят. Тези два века са раздени от Второто пришествие на Христос и възкресението от мъртвите. Божието царство принадлежи към Идващия век и ще бъде напълно установено в този Век. Ако трябва да завършим нашето изследване сега трябва да кажем, че получаваме спасение, което е основано изключително и само върху обещание. От тази гледна точка спасението ще бъде само застрахователна полица. Можете да бъдете сигурни, застраховката е много важна, но тя само защитава бъдещето срещу деня на страдание. Тя няма никаква стойност за мен днес, а само ми дава чувство за сигурност. Ако това, което виждаме тук е разделяне между двата века при завръщането на Христос, спасението щеше да бъде само обещание за избавяне в деня на съда. Обещанието за вечен живот в Марко 10 принадлежи напълно към бъдещето, когато Христос ще дойде.

Вече открихме, че преминаването от Този век в Идващия век няма да бъде реализирано в една точка. Ние видяхме, че има препокриване на Този век с Идващия век. Възкресението от мъртвите не е само едно, но две части, разделени от Милениума. В победата над Сатана също има две степени. В началото на Милениума той ще бъде завързан и хвърлен в бездната. В края на Милениума той ще бъде отвързан само, за да бъде хвърлен в огненото езеро завинаги. Тези два века ще се припокриват по времето на Милениума. Земята ще изпита с нова мярка живота и благословенията на царството преди окончателния завършек в Идващия век. Божията власт, Неговото управление ще бъдат изразени в две велики дела, едното преди и другото след Милениума.

Ако това са планове за спасение ние щяхме да притежаваме религия на обещание и благовестие на надежда. Факт е, че има допълнително припокриване на тези два века. Съществуват няколко категорични твърдения в Новия завет, а също така и основната структура на новозаветната теология като цяло, които ни принуждават да кажем, че благословениета на Идващия век не се отнася изключително за бъдещето, но се е превърнало в обект на настояща опитност в Този век¹. Евреем 6:5 говори за тези, които са „опитали ... силата на Идващия век”. Идващият век е все още в бъдещето, но ние можем да опитаме силата му в Този век. Нещо се е случило чрез добродетел, поради която това, което принадлежи на бъдещето е станало настояще. Силите на Идващия век са проникнали в Този век. Докато все още живеем в настоящия зъл Век и докато Сатана все още е бога на Този свят, ние можем да опитаме силите на Идващия век. Имайте, предвид че опитването не е банкет със седем блюда. Ние продължаваме да гледаме напред към окончателното бъдещо изпълнение на това, което само сме вкусили. Въпреки това вкусването е истинско. То е повече от обещание, то е реализиране, то е преживяване „Опитайте и вижте, че Бог е добър”. Ние сме вкусили силите на Идващия век.

В Гал. 1:4 четем, че Христос: „даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист век”. Как мъже и жени, които живеят в нечист век могат да бъдат избавени от силата му? Това избавление идва от силата на Идващия век, което се е простряло назад и се е проектирало в личността на Христос в Настоящия зъл век, така че ние, чрез силата на Идващия век да бъдем избавени от Този зъл век.

Същата истина е представена в Рим. 12:2: „И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, но се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на Него и съвършено.” Как можем да живеем всред злия Век и да не сме му подчинени? Ние ще преживеем вътрешно трансформиране, което е резултат от силата на Идващия век, който се простира назад до този зъл Век. Докато злия Век продължава да съществува, Бог направи възможно за нас да изпитаме новата сила, за да можем да докажем каква е Божията воля.

Това препокриване на двата века е фундаментално за правилното разбиране на учението за изкуплението.

Това, което казахме води до заключението, че няма само бъдещо препокриване на вековете по времето на Милениума, но също така и настоящо препокриване на Идващия век и Този век и че сега живеем „между времената”. Ние сме уловени в конфликта на вековете. Това може да бъде представено чрез допълнително модифициране на нашата диаграма.

С = Сътворение; ВХ = Възкресението на Христос; В1 = Първото възкресение; В 2 = Второто възкресение

Какво общо има това с Божието царство? Само това: Божието царство принадлежи на Идващия свят. Въпреки това Идващия век се препокрива с Този век. Можем да опитаме силата му, така че да бъдем избавени от Този век и да не живеем повече в съгласие с него. Тази нова, трансформираща сила е силата на Идващия век, тя наистина е силата на Божието царство. Божието царство е бъдещо, но не е само в бъдещето. Както силата на Идващия век, Божието царство е завладяло този зъл Век, за да могат хората да научат за неговите благословения дори когато злия Век продължава да съществува.

Може би най–важния текст обясняващ фундаменталния характер на Божието царство е 1 Кор. 15:22-26. „Защото както всички умират в Адам, така всички ще възкръснат за нов живот в Христос,  но в пълен порядък: Христос е първият плод на възкресението, а когато той дойде, ще възкръснат онези, които му принадлежат. След това ще дойде краят, когато Христос предаде царството на Бог Отец, когато унищожи всеки управник, всяка власт и всяка сила. Защото Христос трябва да царува, докато Бог не постави всички врагове под нозете Му. Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.”

В този пасаж Павел описва различните етапи, чрез които Бог ще осъществи своя изкупителен план. Този план е свързан с Божието царство. Последният обект е установяването на Божието царство, т.е. реализирането на Божието съвършено управление в целия свят. Това е осъществено чрез победата над враговете Му. Христос трябва да царува, поставяйки всичките си врагове под краката си. Когато тези врагове бъдат победени, Христос ще предаде царството на Бог. Затова Божието царство е управлението на Бог чрез Христос, Който унищожава враговете на Божието управление.

Според този пасаж завоеванието на царството достига до най–висшата си фаза при унищожаването на смъртта. „Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта” (ст. 26). Бог ще изяви мощната си сила, като суверен над всичко чрез окончателното унищожаване на ужасния враг на всички Божии творения, смъртта.

Това завоевание на Божието царуване не е изпълнено с едно единствено велико дело. Павел говори за три степени на триумфа на Божествената сила. Нека преведем буквално ст. 23: „Христос, първия плод; след това тези, които му принадлежат при Неговото идване. След това идва края, когато Той предаде царството на Бог”. Вече видяхме, че книгата Откровение разделя възкресението на две степени, наречени първо възкресение (и по общо мнение) второ възкресение. Павел ни показва, че има три степени в този триумф на Божествена сила и че възкресението на Исус Христос е „първия плод” или първата степен на самото възкресение. Възкресението започва с възкресението на Христос. При пришествието ще бъдат възкресени тези, които принадлежат на Христос. Това не е „общо” възкресение, но възкресение само на тези, които са споделяли живота на Христос, т.е. вярващи християни. Чак „след това” идва краят, когато Христос дава царството на Бащата. След тази трета степен ще бъдем свидетели на окончателната победа над смъртта, последния враг. Трябва да обобщим, че Павел гледаше към възкресението на „останалите от мъртвите”, подобно на това, което е описано в Откр. 20:12 ІІ част. Така че има три степени при завоеванието над смъртта: последното възкресение, първото възкресение и първите плодове на първото възкресение във възкресението на Христос. В нашата диаграма това е показано чрез символите ВХ, В1 и В2.

Тук виждаме нещо изключително вълнуващо. Възкресението на Исус Христос е началото на крайното възкресение. Как знам, че един ден ще има възкресение от мъртвите, когато бъдем възкресени по подобие на Христос? Каква е моята сигурност в тази надежда? Отговорът е факт в историята; възкресението вече е започнало. Това е значението на думите, които Христос произнесе: „Понеже Аз живея и вие ще живеете” (Йоан 14:19), Това е значението на силата на Неговото възкресение (Фил. 3:10) и възкресения живот, който сега можем да споделяме (Еф. 2:5). Възкресението на Христос не е изолирано събитие; всъщност то е есхатологичен случай, който е бил внедрен в средата на историята. Ние вече живеем в небесната страна поради първата степен на възкресението. Това хвърля нова светлина върху цялото положение на човечеството. Небето вече е започнало поради факта, че възкресението е започнало. „Христос, първия плод, след това тези, които Му принадлежат във възкресението. Тогава ще дойде краят”.

Победата над смъртта в трите степени на възкресението и тройна изява на Божието царство. Двете последни степени съответстват на скицата, която вече открихме в Откровението на Йоан. „Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога” (ст.24). Това отговаря на Откр. 20:10, 14: „И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в езерото от огън и сяра... И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро”. В края на хилядолетното управление на Христос ще бъде унищожен последния враг – смъртта. Това е крайния резултат от Христовото царско управление. След това Христос ще предаде царството на Бог Бащата, тъй като чрез Своето царуване той е победил всичките си врагове.

Предишната степен на неговата победа е в началото на Милениума. Това се казва в Откр. 20:4, а също и в 1 Кор. 15:23 „Христос е първият плод на възкресението, а когато Той дойде, ще възкръснат онези, които му принадлежат”.

Божието царство означава това: смъртта на Божиите врагове. Божието царство означава управлението на нашия Господ Исус Христос, докато всичките Му врагове бъдат подчинени под краката му. Кои са Неговите врагове? Зли хора? Антихриста? Безбожни народи? Вече открихме това в Писанията. „Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта”. Павел определя Божието царство с термини за победата над такива врагове като смъртта.

Кога идва смъртта? Божието слово е ясно. „Заплатата на греха и смърт” (Рим. 6:23). Смъртта идва поради греха. Последният враг, който ще бъде унищожен е смъртта, затова и грехът,  който също е враг, трябва да бъде унищожен.

Кога идва греха? Какъв е източника на злото? Разбира се, това е Сатана. Тук виждаме триумвират на ада – троица от бездната – Сатана, грях и смърт. „Той трябва да царува, докато постави всичките си врагове под нозете си”. Това е триумфа на Божието царство.

В диаграмата, а също и в по–ранните изследвания видяхме, че смъртта на Сатана трябва да бъде осъществена в последните две степени. В края на Милениума той е хвърлен в огненото езеро завинаги, а в началото на Милениума той е затворен в бездната и завързан за 1000 години. Сега стигнахме до съдбоносния въпрос в тази глава. Има ли нещо, което е постигнато в триумфа на Христос над враговете му? Нашето спасение само въпрос на обещание ли е? Победата над греха, Сатана и смъртта при царуването на Христос принадлежи ли единствено към бъдещето или съществува предварителна победа, която е била осъществена?

Отговорът на този въпрос вече беше загатнат при изследването на 1 Кор. 15. Победата над смъртта е представена в три степени и първата от тях вече е била осъществена. Божието царство – действията на Божествената царска власт чрез Христос – вече се е изявила във възкресението на Христос. Триумфът над смъртта вече е започнал.

Сега трябва да зададем следващия въпрос: Победата над греха и Сатана напълно в бъдещето ли е? Бог, чрез своята царска власт намесил ли се е вече, за да разбие силата на Сатана? С други думи, Божието царство завоювало ли е вече настоящия зъл век – доминиона на Сатана?

Нека започнем от един важен стих в Божието слово. Евр. 2:14 казва: „И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство”.  Това е стих, който много хора не разбират правилно. Съществуват много хора, които твърдят, че победата над Сатана ще бъде изпълнена при пришествието на Христос в слава. Те четат този стих, като че ли казва: „Чрез пришествието си Той може би ще унищожи този, който притежава сила на смъртта, т.е. дявола”. Не! Чрез своята смърт Христос унищожи Сатана.

Трябва да признаем, че този стих е смущаващ. Как е възможно Сатана да е бил унищожен? Смущението е предизвикано от английския превод. Гръцката дума, която е използвана тук не притежава еквивалентна дума на английски. „Унищожи” означава „да разруша” или „да изтребя напълно”. Гръцката дума катаргео буквално означава „да поставя извън дейност”, „да превърна в бездеен”. Това „унищожаване” на Сатана беше изпълнено от Христовата смърт. В смъртта си Христос извърши нещо, което беше победа над дявола и неговата действителна сила беше действително намалена.

Трите степени в победата над Сатана включват края на Милениума – огненото езеро; в началото на Милениума – бездната и началната победа – кръста. Както Божието царство изявява себе си в три степени чрез победата над смъртта, също така Божието царство изявява силата си в три степени чрез победата над Сатана.

Ние откриваме същата тази истина в четирите евангелия. В Мат. 4:23-24 четем относно началото на службата на Христос: „Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете. И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели”.

„Проповядвайки благовестието на царството”, „лекуваше всяка болест”. Съществува ли връзка между тези две фрази? Съществува ли връзка между добрата вест относно Божието царство и лечителната служба на нашия Господ?

Можем да намерим отговор в първото записано чудо в евангелието на Марко. Исус дойде в Капернаум и в събота влезе в синагогата и започна да поучава. Хората бяха учудени от Неговото учение тъй като Той поучаваше като че ли има власт, а не като книжниците: „В синагогата им имаше един човек, обладан от зъл дух, който започна да вика: „Какво искаш от нас, Исусе от Назарет? Да ни погубиш ли дойде? Аз зная кой си – Святият на Бога.“ Исус строго заповяда на злия дух: „Млъкни и излез от него!“ Тогава злият дух разтърси тялото на човека и със силен вик излезе от него. Всички бяха смаяни и се питаха един друг: „Какво е това? Що за ново учение е? Той проповядва с власт и дори злите духове се подчиняват на заповедите му!“ (Мар. 1:23-27). Службата на нашия Господ и обявяването на благовестието на Божието царство се отличават с лекуване и най–вече с изгонването на бесове. Той прокламира добрата вест на Божието царство и демонстрира тази вест, като освобождаваше хора от робството на Сатана.

Дванадесета глава на Матей, ясно представя изгонването на духове, като дело на Божието царство. Опозицията срещу Исус се засилваше и фарисеите бяха смаяни от силата Му. Те трябваше да представят някакво обяснение за великото Му дело и затова казаха: „Той прогонва демоните само защото използва силата на Веелзевул – главатаря на демоните” (Мат. 12:24). Фарисеите разпознаха наличието на свръхестествена сила, но те я приписаха на действията на дявола. „А Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Всяко царство, разединено от вътрешни борби, рухва, и всеки град или семейство, раздирано от разпри, няма да оцелее. Ако Сатана прогонва своите демони, той воюва против себе си. Как тогава ще оцелее царството му”? Абсурдно е да се каже, че сатана изгонва Сатана. Това означава гражданска война, вътрешна борба; това не може да стане. Какво е обяснението за силата на Исус? „И ако аз използвам силата на Веелзевул, за да прогонвам демоните, то чия сила използват вашите възпитаници, за да ги прогонват? Следователно те самите ще опровергаят думите ви” (ст. 28).

Какво е благовестието на царството? Какво означава, че Божието царство е наближило? То означава, че Бог действа сега, за да освобождава хората от робството на Сатана. Това е вестта, че Бог в лицето на Христос прави нещо – атакува самото царство на Сатана. Изгонването на духове е доказателство, че Божието царство е дошло всред хората и действа всред тях. Изгонването на бесове е дело на Божието царство.

Нека променим идиома и да се върнем обратно при структурата на двата века. Силата на Исус над демоните беше разкритие, че силата на Идващия век е завоювала настоящия зъл век. Това беше доказателството, че Божието царство, което принадлежи към бъдещия век, когато Христос ще дойде в слава вече е проникнало в Този век. Сатана все още не е унищожен, както когато бъде хвърлен в огненото езеро. Сатана все още не е завързан, както ще бъде в бездната през Милениума. Въпреки това Божието царство е активно; Бог атакува царството на Сатана: „Но ако прогонвам демоните, като използвам силата на Божия Дух, това доказва, че Божието царство вече е дошло при вас” (ст. 28). Изгонването на бесове се осъществява чрез Божието царство. Изгонването на бесове е доказателство, че Божието царство присъства в настоящето.

Нека разгледаме внимателно ст. 29: „Може ли някой да влезе в къщата на силен човек и да го обере, ако преди това не го завърже? Само тогава ще може да ограби дома му”. Това е един от най–важните стихове в Новия завет за разбиране темата за Божието царство. Сатана е „силния човек”, а „дома” е Този век. Притежанията на силния човек са обладаните от демони мъже и жени. Въпросът е, как може някой да влезе в сферата на Сатана и да отнеме притежанията му, освен ако първо не завърже силния човек? Тогава той ще може да го обере. 

Нека сега да зададем най-важния въпрос; Сатана завързан ли е? Съществува ли значение, при което нашия Господ в Своето превъплъщение и земна служба е завързал злия?

Първоначално, въпреки че изглежда невъзможно, Божието слово казва, че Сатана обикаля като лъв, който търси да погълне някого. Трябва да запитаме какво наистина означава завързването на Сатана. Не трябва да забравяме, че Сатана не е същество от плът и кръв, но същество в духовния свят. Какъв вид верига може да се използва при завързването на ангел или дух? Какъв вид окови могат да го завържат? Може ли да се използва въже за това? Достатъчна ли е усмирителна риза? Достатъчно силно ли е желязото  или стомана, или може би титан? Явно е, че учението за завързването на Сатана е метафора. Метафората е истина, но не буквална, т.е. физическа истина, защото верига или въже не могат да завържат духовно същество. Завързването на Сатана означава, че идването на Христос, Неговото присъствие на земята, упражняването на Неговата сила всред хората е извоювало победа над Сатана, така че неговата сила е разбита. Сатана е завързан.

Не съществува необходимост да идентифицираме този стих с Откр. 20:2, където се казва, че Сатана е бил завързан с верига и хвърлен в бездната за 1 000 години. Тез два стиха принадлежат към две напълно различни събития. Тези, които поддържат тълкуването за липсата на Милениума обикновено отъждествяват тези два пасажа. Това идентифициране е малко вероятно. Въпреки това Мат. 12:18 ясно показва, че Божието царство е навлязло в настоящия зъл век.  Силата на Сатана е била разбита, защото в известен смисъл той е бил завързан и хората могат да бъдат освободени от сатанинската му сила. Сатана е победен враг и поради делото на Христос можем да бъдем освободени от силата на тъмнината и да влезем в царството на скъпия Божий Син.

Същата истина относно смъртта та Сатана чрез земната служба на Христос е представена в Лука 10. Той беше изпратил 70 апостоли на мисионско дело точно преди Неговото последно пътуване към Ерусалим. Инструктирайки ги за мисията Той каза: „Божието царство е наближило до вас” (Лука 10:9). В лицето на изпратените от Исус емисари, Божието царство дойде в градовете, които те посещаваха. Какво щеше да стане, ако хората в града не ги приемеха? „А, като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете: И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило. Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град. Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел. Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас” (ст. 10-14).

Защо нашия Господ произнесе тази ужасна присъда над тези градове? Защото Божието царство беше дошло при тях. Доказателството за идването на Божието царство беше лекуването на болните. Знаците на царството бяха ясни; неговата сила работеше в градове като Хоразин и Витсаида. Отхвърлянето на учениците и тяхната мисия означаваше отхвърляне на Божието царство и това се отразяваше в ужасно бъдеще.

Седемдесетте се завърнаха с радост, казвайки: „Господи, дори демоните ни се подчиняваха, щом използвахме името ти” (ст. 17). „Ние лекувахме болните; когато вървяхме, обявявайки, че Божието царство е наближило, дори демоните ни се подчиняваха и ние ги изгонвахме”. Той им каза: „Видях Сатана да пада от небето като мълния” (ст. 18). Докато проповядвахте Божието царство и изгонвахте духове. Във вашата служба на освобождаване на мъже и жени от пленничеството на Сатана, Аз видях падането му. Трябва ли да се опитваме да изградим някаква космическа драма от този стих и да си представяме, че Сатана, който беше „там горе” сега е „тук долу”? Не смятам! Тези думи означават, че Сатана е бил свален от пиедестала на своята сила. Това и същата истина, която открихме в Мат. 12:28. Сатана е бил завързан, Сатана е паднал като светкавица от небето. Неговата сила е била разрушена. Ето доказателството за това: „Божието царство е дошло над вас”; демони са изгонвани, мъже и жени са освобождавани от неговата сила, за да могат да влязат в силата, живота и благословенията на Божието царство.

Божието царство означава победата над враговете Му, победа, която трябва да бъде извършена в три степени и първата вече е осъществена. Силата на Божието царство вече е завладяла сферата на Сатана – настоящия зъл Век. Дейността на неговата сила да освободи хората от сатанинската власт беше видима в изгонването на духовете. Така че Сатана беше завързан;  той беше свален от позицията си на власт; неговата власт беше „унищожена”. Благословенията на Месианския век сега са достъпни за тези, които приемат Божието царство. Вече можем да се радваме на благословенията му, които са резултат от първоначалната победа над Сатана. Да, Божието царство е наближило то вече е настояще.

Това не означава, че сега можем да се радваме на пълнотата на Божиите благословения, или че всичко, което се има предвид чрез Божието царство е дошло при нас. Както казахме в предишната глава Второто пришествие на Христос е изключително важно за изпълнението и завършека на Божието изкупително дело. Бог вече е изпълнил първата степен на Своето изкупително дело. Сатана богът на този свят и неговата власт е била разрушена, за да познаят хората Божията сила в живота си. Злият век продължава, а силата на Идващия свят е достъпна за хората. За човешките очи света изглежда малко променен; царството на Сатана е разклатено. Божието царство е дошло между хората и тези, които го получават ще бъдат подготвени да влязат в Божието царство, когато Христос дойде и завърши доброто дело, което вече е започнал. Това е благовестието на царството.

Забележки

^1. Вижте изследването на настоящия автор в The Expository Times 68 (1957), pp. 268­ – 273