Царството е утре

Във въведителната глава скицирахме няколко от преобладаващите тълкувания за Божието царство и след това се опитахме да дадем общо описание. В основата си Божието царство е Божието управление. То е царуването на Бог, Божественият суверенитет в действие. Божието царуване е изявено в няколко области и благовестието говори за влизане в Божието царство днес и утре. Божието царуване се проявява в бъдещето и в настоящето и по този начин създава бъдеща и настояща област, в която хората могат да изпитат благословенията на Неговото управление.

В такъв случай Божието царство е изпълнение на Божията воля и удоволствието от придружаващите го благословения. Новият завет казва ясно, че Божията воля няма да бъде напълно осъществена в този свят. Централната тема в Библейската теология е доктрината за Второто пришествие на Исус Христос. До тази степен Schweitzer беше прав, казвайки, че така нареченият апокалиптичен или „друг земен” аспект на Божието царство не е външна прибавка, която може да бъде променена, без да се накърни Библейското учение. Библията казва, че цялата човешка история е в Божии ръце и гледа към крайното реализиране на Божието царство в област „отвъд историята”, т.е. в нов и различен ред на съществуване.

Докато това е истина съществува много реално и много съществено усещане, в което Бог вече е изявил Своето царуване, Своята воля, Своето царство, чрез идването на Христос в плът, което ние наричаме въплъщение, а другото – в слава, което наричаме Второ пришествие, така че има две изяви на Божието царство; едната в сила и слава, когато Христос се завърне, а другата е настояща, защото Божия Син вече се е появил всред хората. В тази глава сме заинтересовани да видим какво казва Новия завет за бъдещия аспект на Неговото царуване, а в останалата част на книгата ще се посветим на настоящия аспект на Божието царство и връзката му с настоящата опитност.

За да разберем темата и да оценим как Божието царство може едновременно да бъде бъдеща и настояща реалност, ние трябва да скицираме тази истина на фона на друго библейско учение, върху което не се набляга много често и за някои хора може да изглежда странно. В обикновения християнски език често съпоставяме живота в настоящето с живота в бъдещето, като използваме думите земя и небе. Ние живеем своя физически живот тук на земята, а бъдещото спасение ще завърши в небето. Философският подход съпоставя време и вечност, като че ли те означават различни начини на съществуване. Ние живеем своя настоящ живот „във времето”, докато бъдещия ред ще бъде „отвъд времето” във вечността.

Една от най–блестящите съвременни дискусии в Библейската теология е тази на Oscar Cullmann, в която той успешно показва, че тези идеи са чужди на Библейското твърдение. Неговата книга Christ and Time (Philadelphia: Westminster, 1930, London: S.C.M. Press, 1931) показва, че Библейската идея е линейна, а „вечността”, като принадлежаща към изкупителната теология е просто безгранично време. Този факт е неясен в превода на Кинг Джеймс (изданието от 1611 г.) и в Ревизираното издание, в които думата подчертава този библейски мироглед е преведена неправилно. В гръцкия Нов завет съществуват две думи, които са преведени с една английска дума – свят. Първата дума е космос. Космосът е нещо, което е в съвършен ред и хармония, нещо, което притежава точно подреждане. Думата козметика е извлечена от тази гръцка дума. Козметичните продукти са помощно средство за жените, когато гримират лицата си, за да им придадат подходящ вид. Думата космос, в най – общото си използване в гръцкия език е света като сума и сбор от всичко, което съставлява систематична вселена.

Съществува друга дума, която за съжаление е преведена погрешно в превода на Кинг Джеймс. Тази дума е еион. Думата еион няма значение на ред или структура, но означава период от време и трябва да бъде превеждана като „век”.

Когато проследим тази дума в Новия завет откриваме, че в развитието на Божията изкупителна цел съществуват два века, които често са наричани: „Този век” и „Идващият век”. В Мат. 12:32 превода на Крал Джеймс казва: „И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят, нито в бъдещия”. Нашият Господ не говори за два свята, но за два века. Периода на цялото съществуване на човека е представено чрез термините за „Този век” и „Идващият век”. Гръцката дума, която е използвана не е космос, но еион – век. За нещастие старите преводи на Библията прикриват този факт. Думата обаче е преведена правилно в Ревизираната стандартна версия¹. Богохулството срещу Божия син ще бъде опростено, но Богохулството срещу Светия Дух няма никога да бъде простено; обсега на „никога” обхваща два периода от време: Този век и Идващият век.

В Еф. 1:21 Павел описва възвеличаването на Исус, казвайки: „далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия”. Тук отново превода на Кинг Джеймс, „свят” е неправилен. Павел няма предвид два свята, но два века. Думата, която той използва не е космос. Не съществува мисъл за два обществени реда, но за два последователни периода.

В Мар. 19:29-30 срещаме лека вариант на този израз: „Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието, и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот. Във втората част на стиха отново срещаме думата еион и превода „в идещия свят”, който не представя правилно идеята. В първата част на стиха е използвана думата „време” (кайрос) вместо еион или век. Това показва много ясно, че указанието на стиха е за два периода от време, а не за два свята. В това време, в този век трябва да очакваме враждебност към благовестието. В идващия век, тези, които са следвали Христос ще бъдат освободени от всякаква съпротива и страдания и ще изпитат удоволствието на вечния живот.

Когато проследим тази идея виждаме, че тези два века са разделени от Второто пришествие на Христос и възкресението на мъртвите. В Мат. 24:3 учениците идват при Исус с въпроса: „Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века”? Преводът във версията от 1611 г. на Крал Джеймс и Ревизираното издание подсказват, че учениците питаха за унищожаването на този свят – за неговия край.  Противоположно на това, те питаха относно завършека на този век, който ще бъде последван от друг век. Според този стих, този век се очаква да приключи с Второто пришествие на Христос и ще бъде последван от века, който идва².

Друго събитие, което разделя Този век от Идващия век е възкресението от мъртвите. В Лука 20:34-35 се казва: „А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват”. Тук отново Исус говори за два века, а не два свята. В Този век женитбата е необходима институция. „Синовете на тоя век” – всички, които живеят в това време – трябва да се оженват и да отглеждат деца, за да не изчезне расата. В Идващия век ще съществува ново социално положение за тези, които влизат в този век чрез възкресението. В това отношение те ще бъдат като ангелите, вече няма да умират, но както тях ще бъдат безсмъртни, защото са станали „синове на възкресението”. Така че не само пришествието на Христос, но и възкресението на мъртвите ще сложи край на Този век и ще въведе Идващия век.

Можем да илюстрираме тази основна структура с проста диаграма, която ще наречем „Конфликта на вековете”.

С означава сътворение, П означава пришествие, В означава възкресението на мъртвите³.

Началото на века е сътворението, а Идващият век няма да има край. Трябва да говорим за Идващия век с термина вечност, който изразява несвършващо време. Тази линия на времето се поддържа от писателите на Новия завет и съвременните писатели в юдаизма, тъй като и двете групи са вкоренени в старозаветния мироглед.

Когато попитаме какво казва Писанието относно характера на тези два века откриваме ясен контраст. Този век се управлява от зло, порочност и бунт срещу Бог, докато Идващия век е века на Божието царство.

В Гал. 1:4 се казва, че Христос: „даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят (век) според волята на нашия Бог и Отец”. Този век е век на зло; той се характеризира с грях и нечестие. Това е век, в който хората се нуждаят от спасение, спасение, което може да бъде осъществено само чрез смъртта на Христос.

Втора глава на Ефесяни ни представя разширена дискусия относно характера на Този век. Павел казва: „И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят (век),”(Еф 2:1-2)⁴. В този стих са използвани двете думи, „век” и „свят”, което показва, че докато Този век и света не са синоними, те са тясно свързани. Съществува определен ред в човешкото общество, което характеризира Този век. Павел го описва с думите: „В които сте ходили някога ... по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството”. Характера на века на този свят носи печата на княза на въздушната власт, който е Сатана. На него му е позволено да упражнява ужасно влияние от началото до края на Този век, включително мъжете и жените да ходят в път, който е противен на Бог.

„Между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите” (Еф. 2:3). Тези страсти на плътта не са само телесни, „плътски” грехове; те не само са грехове на лакомия, пиянство и неморалност. Гордостта също е грях на плътта. Също така егоизъм, себелюбие, упоритост, решителност да се постъпва според собствената воля. (Гал. 5:19-21). Всеки един от тези грехове принадлежи на плътта. Когато живеем според Този век, ние живеем според похотта на плътта и по естество сме деца на гнева. Това е ужасен стих. „Деца на гнева...” Божият гняв, святата присъда на праведния Бог е насочена към Този век, към неговата греховност и бунт. Също така Божия гняв трябва да се излее над тези, които са се подчинили на неговия зъл, бунтовнически характер.

В притчата за различните почви четем за семе паднало между тръните. Семето прорасна, но тръните пораснаха и го заглушиха. (Мат. 13:7). Нашият Господ изтълкува това казвайки: „А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден” (Мат.13:22). Грижите на този свят не са само безпокойство и страх за оцеляване. Това е духът, който характеризира Този век; притеснение и страх за физическия живот, но също така и напрежението, амбицията за богатство, успех, просперитет и власт. Всички те са включени в грижите, в бремето на Този свят.

Същността се състои в следното: Характерът на Този век заглушава делото на Божието слово. Духът на Този свят е враждебен на благовестието. Когато благовестието се проповядва изглежда, че то се настанява в сърцето на мъжете и жените. Те го чуват, изглежда, че го приемат и му отговарят. Въпреки това отговорът често е повърхностен. Не съществува плод. Когато грижите и безпокойството на Този век се появяват те не са съгласни да платят цената за следването на Христос. Божието слово е заглушено и безплодно. Този век е враждебен на благовестието и често хората се предават пред Този свят, вместо да се предадат на изискванията на благовестието. Съществува конфликт между Този век и благовестието на царството.

Един от най–важните стихове, които описват Този век е 2 Кор. 4:3-4, защото обяснява какво се намира зад тези твърдения: „Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват, за тези, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бог”. Две неща се виждат ясно в тези стихове. Сатана е богът на Този век. Според Божието суверенно намерение на Сатана е позволено да упражнява голяма власт и сила по времето на Този век. Вече прочетохме в Ефесяни, че във Века на този свят някога си живеехме според княза на въздушната власт. Като инструмент на Своята съдебна правда Бог позволява на Сатана да упражнява такова влияние в Този век, така че Павел може да говори за него като богът на Този век. От тук идва зло, омраза, измама, борба, конфликт, грях, мизерия, болка, страдание и смърт, които характеризират Този век. Те идват от Сатана. Това не означава, че човек може да отхвърли отговорността за своето зло поведение. Човекът остава свободно морално същество и е отговорен пред Божия съд и своите събратя. Това означава, че злото не е от човешки произход. Източникът му е зла, свръхчовешка личност. Този факт не трябва да бъде тълкуван като фундаментален дуализъм, като че ли Бог и Сатана, доброто и злото са два вечни принципа. Зад всичко това, включително Сатана и злото се намира вечния Бог. Бог обаче позволи на Сатана да упражнява такава сила, че резултата от нея е ограничен етичен дуализъм.  

В 2 Кор. 4:4 откриваме изявата на сатанинското влияние. Тя не се намира във факта, че „бога на Този век” поваля добрите хора в мизерия и грях, или че здрави, млади мъже и красиви млади жени са потънали в блатото на неморалност и корупция. „В техния случай, богът на Този век е заслепил умовете на невярващите, за да не видят светлината на благовестието на Христовата слава”.

Това е коренът на злото: слепота, тъмнина и неверие. Библейската философия за греха представя етичното и морално зло след религиозното зло. На други места Павел говори за „нечестието и неправдата на хората” (Рим. 1:18). Всички форми на неправда се появяват от корена нечестието. Първоначално грехът е религиозен, а след това етичен. Човекът е Божие създание и неговата първостепенна отговорност е отговорност пред Бог. Коренът на греха се намира в отказа на човека да признае с благодарност, че е зависим от даровете и добротата на Бог (Рим. 1:21), които сега са придадени на Христос. Тъмнината е отстояване на независимост, отколкото зависимост от Бог.

Главната изява на сатанинското влияние и на злото в Този век е религиозна; това е слепота по отношение на Христовото благовестие. Колко често не успяваме да разберем сатанинските похвати! Човекът може да е образован, етичен и дори религиозен и въпреки това да се намира в демонска тъмнина. Основното желание на Сатана е да държи хората далеч от Христос. Неговата главна загриженост не е да покварява морала, нито да превръща хората в атеисти или врагове на религията. Религията, която се основава на предположението за човешката адекватност и достатъчност е враг на светлината. Това е характерът на Века на този свят – тъмнина.

От тези стихове се вижда ясно, че Божието царство не принадлежи към Този век, тъй като Сатана е наречен „бога на Този век”. Това не означава, че Бог е бил детрониран или изгубил контрол над вселената. Остава вечната истина че: „Господ е поставил престола Си на небето и Неговото царство владее над всичко” (Пс. 103:19).  Дори когато злото е достигало най–висока степен на земята, когато Божия народ е атакуван най–насилствено от Сатана, Бог все още е „Царят на вековете” (Откр. 15:3)⁵. Според провидението на Божието върховно управление това състояние на нещата ще отмине. Основно за правилното разбиране на Божието царство е да приемем Библейското учение, че Този век е в бунт срещу Божието управление.

Новият завет поставя Идващия век в директна противоположност на Този век. Този век е зъл, но Божието царство принадлежи на Идващия век. Божието царство е съвършена изява на Неговото управление и сферата на напълно завършено изкупително благословение, Божието царство принадлежи към Идващия век.

Това е илюстрирано много ясно в разговора на Христос с младежа, който го запита: „Учителю, какво добро да сторя, за да получа вечен живот” (Мат. 19:16)? Този младеж не беше запознат с учението, че човека може да има вечен живот тук и сега. Той се интересуваше от живота в Идващия свят. Нашият Господ му каза, че той трябва да се освободи от всяко ограничение, което му пречи да стане апостол: „Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот” (ст.22).

След това Исус каза на апостолите си: „Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство” (ст. 23). Въпросът на младежа беше: „Какво да сторя, за да имам вечен живот”? Отговорът на нашия Господ беше: „Мъчно ще влезе богат в небесното царство” (ст. 23). „Казвам ви: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство” (ст.24).

Нека забележим, че двете фрази, „Божието царство” и „Небесното царство” явно са взаимнозаменяеми. Също така „Божието царство” и „Небесното царство” са взаимнозаменяеми с фразата вечен живот. Марко, Лука и Йоан навсякъде говорят за Божието царство, а Матей за Небесното царство, а в 12:28; 19:24; 21:31, 43 той използва израза Божието царство. Разликата между двете фрази трябва да бъде обяснена на езикова основа. Небесното царство е семитската форма, а Божието царство гръцката форма на същата фраза. Нашият Господ поучаваше на арамейски език, който е много близък до еврейския, а Новия завет е написан на гръцки. Когато Исус поучаваше юдеите, по всяка вероятност е използвал фразата Небесното царство, която е естествената юдейска форма на изразяване. Ние разполагаме с обширни доказателства от юдейската равинска литература, че тази фраза беше често срещана. За гръцките слушатели тези думи бяха безсмислени и когато тази фраза беше преведена в гръцките евангелия, за четящите на гръцки език тя беше заменена с фразата „Божието царство”. В евангелието на Матей, което по всяка вероятност е било написано за вярващите евреи, оригиналната фраза „Небесното царство” беше запазена. Терминологията в Мат. 19:23-24 показва ясно, че двете фрази са взаимнозаменяеми и не трябва да се търси различно значение между тях.

Какво има предвид Господ, когато каза, че ще бъде по–лесно за камила да мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Божието царство? Какво е Божието царство? В 23 стих то е Небесното царство. В 16 стих то е вечен живот. Тогава учениците попитаха: „Тогава кой може да бъде спасен” (ст. 25)? Ясно е, че всички фрази се отнасят за същото благословение, което ще бъде получено, когато Христос се завърне. Божието царство, Небесното царство, вечен живот, спасение; всички те са взаимнозаменяеми. Исус каза, че за човеците е невъзможно да се спасят. Влизането във вечния живот, в Божието царство не е по–възможно за човека, отколкото за камила да премине през иглени уши. Това наистина ще бъде чудо. За това ще бъде чудо за богат или беден човек да обърнат привързаността си от притежанията си и да станат апостоли на Исус и по този начин да се подготвят за бъдещето влизане в Небесното царство.

На тези, които са изпитали това чудо в своя живот Исус обеща: „Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте племена на Израел” (ст. 28). В стих 29 Той добавя: „И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот”.

Когато се обърнем към същия пасаж в евангелието на Марко откриваме, че използваната от Исус терминология е записана по–точно. Тези, които следват Исус ще изпитат богати благословения придружени от преследване, но в Идващия век те ще получат вечен живот. Сравнявайки тези пасажи откриваме, че Божието царство, Небесното царство, Спасение и Идващия век си принадлежат. Те са обещанието за бъдещето за тези, които в Този век са станали ученици на Христос.

Вечният живот принадлежи на Идващия век. Божието царство принадлежи на Идващия век. Ако този стих е единственото библейско учение за вечния живот мога да кажа, че Божието царство ще дойде само тогава, когато Исус се завърне и че аз няма да получа вечен живот, докато Христос не се завърне отново. Тогава ще вляза в Божието царство. Тогава ще получа вечен живот.

Проследявайки това изследване по–нататък откриваме, че Божието царство и Идващия век ще последват възкресението. В 1 Кор. 15:50 Павел казва: „плът и кръв няма да наследят Божието царство”. Тук Павел говори за възкресението. Плът и кръв не могат да наследят Божието царство. Нашите тела трябва да бъдат преобразени, така че вече да не са съставени от плът кръв, но са нетленни, славни и силни „духовни” тела (ст.42-44). Само с тези трансформирани възкресени тела ще влезем в Божието царство. Божието царство ще дойде след възкресението.

В притчата за плевелите откриваме, че Божието царство ще бъде предшествано от деня на съда. През Този век, добрите и злите – синовете на царството и синовете на злия – живеят заедно, както житото и плевелите растат заедно. По време на жетвата, „в края на Този век” (Мат. 13:39) ще има разделяне чрез произнасянето на присъда. „Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си” (ст. 43). Присъдата ще постави край на Този век и ще въведе синовете на царството в тяхната пълна радост в благословенията на царството. В притчата за мрежата откриваме същата структура, както и прибавения факт, че присъдата ще бъде изпълнена в края на Този век. „Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ;” (Мат. 13:49-50).

По този начин откриваме, че Божието царство принадлежи към Идващия век и е представено чрез ясно очертан контраст с Този век. В Този век съществува смърт, а в Божието царство – вечен живот. В този живот праведните и злите живеят заедно , в Божието царство всичкото зло и грях ще бъдат унищожени. В настоящето – Сатана е представен като „бога на Този век”, а в идващия век, Божието царство, Божието управление, ще са унищожили Сатана и правдата ще замени всичкото зло.

Затова ще трябва да модифицираме нашата диаграма за вековете. Този век и Идващия век, не са на едно и също ниво. Този век е зъл, а Идващия свят ще засвидетелства пълнотата на Божието царство и съвършенството на Неговото управление. Затова трябва да поставим Идващия век, на по високо ниво, отколкото Този век⁶.

Когато се обърнем към други пасажи в Писанията прехода от Този век към Идващия век не е толкова прост, както е показано в диаграмата. До тук нашето изследване показва, че Божието изкупително намерение ще дойде до пълен завършек при завръщането на Христос, в което време ще бъде оповестена финалната фаза на Идващия век. Книгата Откровение обаче модифицира тази структура. След пришествието на Христос (Откр. 19:11-16) и преди Идващия век (Откр. 21:1 ІІ част) съществува интервал, в който светиите са възкресени, за да управляват с Христос за 1000 години (Откр. 20:1-6). Обикновено, този период е нарече Милениума.   

Тълкуването на този пасаж повдига трудни въпроси, които не можем да дискутираме тук. За нещастие дискусията в повечето случаи прераства в разгорещен спор, отколкото светлина. Някои тълкуватели настояват, че всяко учение, което говори за царуването на Христос на земята преди Идващия век е юдейска, а не християнска доктрина, докато други настояват, че всяка есхатология, която пропуска милениума е оттегляне доверието в Божието слово. Тези реакции са неизбежни. Този въпрос, както и други, които имат практическо становище, като въпроса за кръщението, трябва да бъдат дискутирани в атмосфера на вяра и в духа на християнска свобода и милосърдие.

Тук можем само да кажем, че това е нашето убеждение, относно учението на Писанията за периода преди завършека на Божията изкупителна цел, т.е. че земята ще премине през продължителния период на славното управление на нашия Господ. Векът на църквата е период на Божията прикрита слава; идващият свят ще бъде века на върховната власт на Бащата, когато Христос ще предаде властта си на Бащата и сам Той ще Му се подчини (1 Сол. 15:24-28), така че Бог да бъде всичко във всички. Милениумът ще бъде период за изява на Христовата слава⁷. Ако Идващия век съществува „отвъд историята” милениума ще бъде свидетел на триумфа на Божието царство в историята.

Проблемът в момента е как в новозаветната доктрина за двата века има място за такъв интервал. Горната диаграма показва, че Новия век започва при завръщането на Христос и хилядолетното управление на Христос не може да има място в тази структура.

Отговорът на този проблем може да бъде намерен в това, което наричаме библейска пророческа перспектива, феномен, който се среща всред пророческите Писания.  Обикновено, когато пророците гледаха в бъдещето те говореха за идващи събития, без да се опитват да представят последователност за време на отделни етапи от изпълнението на Божието намерение. Не само далечното бъдеще се вижда като едно събитие, въпреки че то е сложно, но непосредственото и далечно бъдеще са описани, като че ли съставят едно Божие дело. Затова Денят на Господ при пророците е историческо посещение на Бог и есхатологично дело. Времето, когато Бог разпръсна Израел в изгнание отвъд Дамаск е Ден на присъда (Амос 5:18-27) а също и ден, когато Бог ще възстанови участта на Своя народ (Амос 9:11 ІІ част). Това е Божествено посещение във формата на язва от скакалци и суша (Йоил 1:1-20; виж ст. 15) и в същото време е есхатологичния ден на присъда и спасение (Йоил 2:30-32). В тринадесета глава на Исая виждаме представено историческото падане на Вавилон от мидийците, което изглежда като края на света. Историческото събитие е описано на фона на крайната есхатологична драма; и двете са посещения от Бог при изпълнението на Неговото изкупително намерение.

Същият феномен се среща и в Новия завет. Трите доклада за проповедта на Елеонския хълм в Мат. 24, Мар. 13 и Лука 21 показват ясно, че Христос описа историческото разрушаване на Ерусалим от войските на Рим в 66-70 година на фона на есхатологичния Антихрист и Месианските беди (Голямата скръб). Звярът от Откр. 13 е действителния исторически Рим и бъдещия есхатологичен Антихрист. В тези пророчества близкото и далечното са смесени. В пророчества като това в 2 Пет. 3:12-13 есхатологичните пророчества се виждат като единично дело на Бог, когато новото небе и новата земя ще се появят при присъдата над настоящия ред.

От перспектива на Стария завет века на църквата не се вижда. Там Бог действа в настоящето за изпълнението на Своето изкупително намерение за Израел и Той ще действа в бъдещето, за да доведе Своето намерение до завършек, когато Неговото царство ще изпълни цялата земя. Наистина съществуват пророчества, които говорят за идването на Месианска личност в страдание и смирение като Исая 53 и Зах. 9:9-10, други пророчества, които описват триумфиращ Цар от линията на Давид (Ис. 9:7), а също така пророчества за идването на небесен Човешки Син в Дан. 7. Старият завет не свързва тези пророчества едно с друго, нито теологично нито хронологично. В края Бог ще се намеси, за да освободи народа си и различни пророци описват това есхатологично изкупление с различни термини. Старият завет не прави опит да синтезира пророчествата, нито полага усилие да реши кои пророчества принадлежат към века на църквата, кои са приложими за Милениума и кои принадлежат към Идващия век, като игнорира този основен факт на пророческата перспектива.

От страна на новозаветната перспектива есхатологичното дело на Бог се вижда като един ден, който ще представи Идващия век. Откровението на Йоан и 1 Кор. 15:20-28 показват, че ще има две есхатологични степени в изпълнението на Божественото намерение и установяване на Божието царство. Преходът от Този век към Идващия век няма да стане чрез едно единствено събитие при идването на Христос. Ние открихме, че Идващия век ще бъде представен от възкресението от мъртвите и унищожаването на бога на Този век. Но когато се вгледаме в 20 глава на книгата Откровение ние откриваме, че възкресението от мъртвите ще бъде изпълнено в две степени и победата над Сатана ще се извърши в две степени. В началото на Милениума има едно възкресение (Откр. 20:4-5) и второ възкресение в края му (ст. 12-13). Също така откриваме, че има степени и при победата над Сатана.

В началото на Милениума Сатана е завързан за 1000 години и хвърлен в бездната (ст. 2-3), а в края на Милениума той ще бъде освободен, за да се включи отново в своите нечестиви дейности. Въпреки че Христос е управлявал над хората Сатана открива, че техните непокаяни сърца все още са отзивчиви на неговите съблазни и готови да се разбунтуват отново срещу Бог. След това ще се случи последния конфликт, в резултат на което ще се състои последния съд, когато Сатана ще бъде хвърлен в огненото езеро. Накратко, съществуват две степени в победата над Сатана, а не само една.

Човек не може да открие този факт в голяма част от Новия завет, защото вижда бъдещето като пано с двойно измерение с термини за дължина и широчина, но не и дълбочина. Прехода между вековете се виждаше като едно просто събитие, както пророците виждаха края като един ден на Бог. Чак когато стигнем до Откровение откриваме текстове, ясно очертавайки двете фази в завоеванията на Сатана, които са разделени от Милениума и затова трябва да модифицираме отново нашата диаграма.

С – Сътворение; В1 – първо възкресение; В2 – Второ възкресение

Трябва да отбележим един интересен факт. Милениумът не е съвършената и окончателна изява на Божието царство. По време на този период Сатана е вързан, но когато бъде освободен той открива, че сърцата на хората все още са отзивчиви към греха. Смъртта и гроба не са унищожени преди последния съд след Милениума (Откр. 20:14). Така че можем да кажем, Милениума завършва неуспешно, до колкото се отнася до пълното изпълнение на Божието царуване.  Само в Идващия век, след Милениума се получава пълния отговор на молитвата: „Да дойде царството ти, да дойде волята ти както на небето, така и на земята. Земята ще бъде подновена, но тя ще продължава да бъде земята.

От това изследване произлизат няколко важни заключения. Библейско учение е, че ние няма да изпитаме пълните благословения на Божието царство в Този век. Някои хора са идентифицирали надеждата на християнина със свят, в който няма да има война или свят, който е напълно подчинен на Божията воля чрез проповядване на благовестието.  Хора, които са заложили надеждата си върху царство, което ще бъде въведено в Този свят със сигурност ще бъдат разочаровани. Съвършеното Божие царство принадлежи на Идващия век. Ние никога няма да изпитаме пълнотата на неговото благословение, докато този зъл век съществува. Не съществува световно покаяние от тази страна на Христовото пришествие.  Затова не трябва да се обезсърчаваме от войни и слухове за войни от зло и враждебност срещу благовестието. Когато Божия народ бъде призован да премине през силно страдание и скръб, те трябва да не забравят, че Бог не ги е изоставил, но техните страдания се дължат на факта, че те вече не принадлежат към Този век и затова са обект на неговата враждебност.

Също така Божието царство няма да бъде напълно реализирано отделно от личното, славно и победоносно Второ пришествие на Христос. Хората не могат да построят Божието царство; Христос ще го доведе. Силата на Сатана и на злото накрая може да бъде победена само чрез великото влияние на завръщането на Христос. Този ден наближава! Божието слово ни насърчава да бдим, да бъдем будни, да бъдем готови и да очакваме този ден. Какво уверение, какво успокоение, каква сигурност изпълва сърцата и умовете ни знаейки, че на нашата молитва ще бъде отговорено със сигурност: „Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, на земята, както е в небето”! Да, ела бързо, Господи Исусе.  

Забележки

^1. Ние знаем, че съществуват моменти, в които значението на тези две думи се препокрива, което донякъде се дължи на факта, че и двете са използвани да представят една еврейска дума олам. В Евр. 1:2; 11:3 еион е почти синонимна с космос. В повечето случаи еион запазва временната идея.

^2. Въпросът на учениците беше свързан с падането на Ерусалим и есхатологичния край на Този век, но това включва труден проблем, който не можем да дискутираме тук.

^3. Cullmann разбира времето, като простиращо се назад, преди сътворението (Christ and Time, стр. 82), но тази идея предизвиква философски въпрос, за който Писанията не казват нищо.

^4. Представяме буквален превод на гръцкия текст

^5. Това е най-добрия превод, въпреки че друг вариант казва „светии” или „народи”.

^6. Диаграмата на професор Cullmann относно новозаветното време не показва тези две нива или два века. Разликата бе развита от Geerhardus Vos в The Pauline Eschatology (Grand Rapids; Eerdmans, 1952; оригинално публикувана в 1930 г. стр. 38)..

^7. Виж G. E. Ladd, "The Revelation of Christ's Glory," Christianity Today, Sept. 1 1958, стр. 13. Почти подобна линия на мисли може да се открие в есето на Oscar Cullmann, "The Kingship of Christ and the Church in the New Testament" в The Early Church, edited by A. J. B. Higgins (London: S.C.M. Press, i956; Philadelphia: Westminster Press, 1956). Професор Cullmann навежда на мисълта, че трябва да правим разлика между Христовото царство и Божието царство, като първото се простира във века на църквата и Милениума и ни води към Идващият век (стр. 113). Това помага теологично, но такава терминологична разлика не може да бъде защитена от тълкувателно изследване на езика в Новия завет.