Животът на царството

Исус каза на Никодим: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство. ... Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Йоан 3:3, 5). Тези стихове свързват Божието царство с вечния живот. Те казват, че човек трябва да влезе във вечния живот, за да може да влезе в Божието царство; той трябва да бъде новороден.

Човешкото сърце жадува за живот. Човекът, който изоставя любовта за живота трябва да е ненормален или емоционално неуравновесен. Един университетски професор страдаше в продължение на години от ендокринна недостатъчност, поради която живота му беше много труден до степен, че накрая той изпадна в отчаяние изпи отрова и умря. Тежестта на страданието и тревогите нарасна до там, че перспективата за живота на този интелигентен мъж беше изопачена и извратена. Естествено за човек е да обича живота и да се държи за него.

Божието слово предлага по–висш живот от физическия живот, на който всички хора се радват. Това е живота, който Божието царство предлага. Всички сме запознати със следващия текст: „Ако се не роди някой отново, не може да види Божието царство”. Често ние разделяме вечния живот от истината за Божието царство и не мислим за вечния живот като аспект на Божието царство. Тези стихове свързват двете велики библейски реалности. Всъщност те са неразделими. Животът, който Исус дойде да ни даде е живота, който принадлежи на Божието царство.

В предишната глава ние разяснихме библейското учение за тайната на Божието царство. Тайната е ново разкритие на божествената цел, която не е била открита на светиите от Стария завет. От откритата старозаветна перспектива се очакваше идването на Божието царство да донесе преобразяване на настоящия ред. Божието царство ще промени политическия ред и ще измести човешкото управление и власт (Ис. 2:1-4).

Сега трябва да прибавим друга библейска истина. Когато Божието царство дойде то ще предизвика преобразяване на физическия ред (Ис. 11:6-9). Земята ще бъде преобразена. Ще има ново небе и нова земя. Творението ще бъде избавено от робството на гниене и разлагане (Ис. 65:17; 66:22).

Тайната на царството е тази: царството, което един ден ще промени целия външен ред е навлязло предварително в Този век, за да донесе благословенията на Божието царство на мъже и жени, без да променя стария ред. Старият век продължава да съществува и въпреки това хората могат да се радват на силата на Идващия век.  Царството на Сатана все още съществува, но Божието царство е покорило царството на Сатана. Сега мъже и жени могат да бъдат освободени от тази сила, от това робство, от господството на грях и смърт. Освобождението е постигнато, защото силата на бъдещото царство на славата е дошла тайно всред хората, в тиха форма, за да работи всред тях.

Аз проследих тези стъпки според структурата, която е въплътена в библейската истина за вечен живот. Вечният живот принадлежи към бъдещото царство на славата и към Идващия век; въпреки това този вечен живот е достъпен за хората в настоящия зъл век. 

В Матей 25 виждаме пророчески портрет на разделянето на народите чрез съда на Човешкия Син. Той ще съди хората, както овците са разделяни от козите. Резултатът от това разделяне е обявен в ст. 34: „Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света”. Ако само това са стиховете, които говорят за царството, трябваше да кажем, че то е напълно бъдещо, че Божието царство няма да дойде, докато Исус не се завърне, че ще има окончателен съд над хората, когато праведните ще бъдат въведени в благословенията на Божието царство.

Обърнете внимание на ст. 46. Този стих обобщава целия пасаж. „И тия (неправедните) ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот”. Праведните ще наследят царството, това означава, че те ще влязат във вечния живот. Божието царство, което ще бъде установено, когато Христос се завърне и израза вечен живот в този стих са синоними. В такъв случай вечния живот принадлежи на бъдещето. Вечният живот принадлежи към царството, което Христос ще установи чрез своето явление в слава.

Същата истина се среща и в Матей 19. Вече изследвахме тази глава в различен контекст. Един младеж дойде при Исус и каза: „Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот” (ст. 16)? Това е същият вечен живот, за който четохме в Матей 25:46. Исус отговори: ”Ти трябва да се откажеш от всичко друго и да ме последваш”. Чувайки това младежа си тръгна. Той не искаше да плати цената. След това Исус каза на учениците си: „Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство” (ст. 23). „Господи, ние мислехме, че този младеж търси пътя към вечен живот, а ти казваш, че е трудно за богат човек да влезе в небесното царство. Небесното царство и вечният живот не са ли едно и също нещо”? Точно така изглежда. Младежът можеше да попита, как може да влезне в Божието царство, а Исус можеше да отговори: „трудно е за богат човек да наследи вечният живот”.

Исус добави: „По–лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство” (ст. 24). Когато апостолите чуха това те бяха изненадани и попитаха: „Тогава кой може да бъде спасен”?

Вечен живот, Божието царство, Небесното царство и спасение принадлежат към бъдещето, всяко едно от тях е запазено за Христовите ученици.

Ако те са цялото благовестие трябва да кажа, че сега не мога да се радвам на вечен живот. Спасението и вечният живот ни очакват в бъдещето. Един ден ще бъдем спасени. Може би може да кажем, че днес сме спасени в смисъл, че сме уверени, че един ден ще влезем във вечния живот. Но в този смисъл спасението е само гаранция, че когато Христос дойде, тогава ще влезем в царството, ще влезем във вечния живот. Ако тези стихове съставляват цялостното благовестие, ние няма да можем да се радваме на вечния живот тук и сега. Живота ще принадлежи изключително на бъдещето, на славното царство на Бог. Как може вечния живот да бъде бъдещо благословение и в същото време настояща реалност?

Животът наистина принадлежи към бъдещето. Павел представя това ясно в 2 Коринтяни 5. Той гледа напред към деня, когато ще получим: „дом, вечен дом на небето, който не човешки ръце, а сам той е построил”(ст. 1). Надеждата ще бъде изпълнена при идването на Христос, когато светиите ще получат възкресени тела. В нашите настоящи смъртни тела ние „стенем от безпокойство” (ст. 4) и копнеем за различно тяло. Смъртта е отблъскващо преживяване, тъй като подсказва разделяне от тялото – голота. Това, за което Павел копнее не е „голота” – раздяла с тялото – но да бъде „облечен”, т.е. да получи възкресено тяло „за да може смъртното да бъде погълнато от живота” (ст. 4).

Това е вечен живот. Той е свързан с целокупния човек. Той е част не само от моята душа, но и от моето тяло. Когато в края наследим Божието царство (1 Кор. 15:50) това, което е смъртно – нашето физическо, крехко тяло – ще бъде погълнато от живот. Вечният живот включва изкупването на телата ни. Наследяването на Божието царство означава преобразяване на тези тела от кръв и плът (1 Кор. 15:50). Всеки един от нас, въпреки че е получил дара на живот, умира. При някои хора слизането в гроба е дълго, бавно и болезнено. При други се случва с шокираща неочакваност. Някои се радват на енергичност до последния си ден. Всеки от нас обаче, е по пътя си към гроба, тъй като сме умиращи, смъртни същества.

Бог има нещо по–добро за нас. Ще дойде ден, когато това, което е смъртно, ще бъде погълнато от живот. Болките в гърба, главоболието, опънати нерви, артрит, нервни сърца, язва и рак ще бъдат излекувани при вливането в нас на живота на Идващия век. Лекарите, зъболекарите и хирурзите вече няма да имат пациенти. Нашите болници, санаториуми и здравни заведения ще бъдат празни. Вечният живот ще означава спасение – преобразяване на тялото.

Бъдещият вечен живот е описан и в Откровение. Йоан пише: „След това ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнеца и течеше насред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живота, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец и листата на дърветата бяха за изцеление на земните племена”(Откр. 22:1-2). Това е прекрасно обещание за пълното постигане на живот. Реката на живота, водата на живота; ще пием от нея и вече няма да умираме. Дървото на живот; ще ядем от плодовете му и слабост, разрушение, страдание, мъка и смърт ще изчезнат. След това ще изпитаме пълното значение на живота, който Бог има за нас. Листата на дървото на живота са за лекуване на народите. Мехлем ли ще направим от тези листа и ще го мажем по телата си или ще направим питие и ще го пием? Задаването на такива въпроси показва, че това не е действителност, а рисунка, поезия, то е поетично представяне на славен, обективен факт. Смъртта ще бъде погълната от живота.

Йоан продължава: „И като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време” (ст.3). Тук виждаме по–велика реалност. По прекрасна от спасението на тялото е тази по–велика реалност, че Бог ще живее всред своя народ. „Те ще видят лицето Му” (ст. 4). Бариерите на плътта и греха ще бъдат премахнати. Ние ще видим лицето му. Това са съвършени взаимоотношения, пълно преживяване на Божията любов. „И Неговото име ще бъде на челата им” (ст. 4). Тук отново виждаме символичен начин за изразяване на мисълта, че Бог напълно ще притежава Своя народ и ще се радва на необезпокоена връзка с него.  Ние ще му принадлежим съвършено и Божия план ще бъде съвършено изпълнен в нас. Това е живот, това е вечния живот, това е живота на Божието царство.

Това е доказано от Павел в главата за възкресението където четем: „Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца... Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си. И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена” (1 Кор. 15:24-26). След това Той ще предаде царството на Бащата. След това вечния живот ще царува, защото смъртта ще бъде унищожена. Тогава Божието царство ще бъде всичко, защото вече няма да има врагове. Това е вечният живот на Божието царство. Той не е само живот, който принадлежи на нашата душевност, той е свързан с целия човек. Бог се грижи за нашите тела, Той притежава план за тяхното изкупление.

Животът е бъдещ. Въпреки това в евангелието на Йоан откриваме мисъл като тази: „Аз дойдох, за да имат живот и то преизобилен” (Йоан 10:10). Исус дойде, за да ни даде живот днес – не в бъдещето, не в края на века, но сега. По някакъв начин живота на Идващия век е дошъл при нас сега, докато все още сме в плътските си тела, живеещи в злия век.

Тази истина е повторена: „Който повярва в Сина, има вечен живот, а който отхвърли Сина, никога няма да има този живот и Божият гняв ще тегне върху него” (Йоан 3:36). „Уверявам ви: който чуе думите ми и повярва в Онзи, който ме е изпратил, има вечен живот и няма да бъде съден. Той вече е преминал от смърт към живот” (Йоан 5:24). Ние имаме вечен живот и го притежаваме сега. В цялата му пълнота? Ако един самолет падне на земята той убива всички, които са на борда му. Християни и езичници, вярващи и невярващи, всички умират. Ние не сме застраховани, не сме защитени от разрушаващата сила на болести, страдание и смърт. Божието слово казва: „Този, който вярва в Сина има вечен живот”. Как може този живот да бъде бъдещ и настоящ?

В тези стихове за вечен живот откриваме същата структура, която открихме в изследването за двата века и Божието царство. Идващият свят принадлежи към бъдещето и въпреки това силите на Идващия век навлизат в настоящия зъл век. Божието царство принадлежи на бъдещето и въпреки това неговите благословения могат да бъдат изпитани и в Този век, за да бъдат хората освободени от робството на Сатана и греха. Вечният живот принадлежи на Божието царство, принадлежи към Идващия век, но той също така е навлязъл и в Този век, за да могат хората да опитат вечния живот всред действителност смърт и разлагане. Ние влизаме в опитността на живота, който следва след новорождението, след като родим отново.

Какво е вечният живот? В какво се състои това благословение?Първо, вечен живот означава познанието за Бог. „Това е вечният живот: да познават теб – единствения истинен Бог и Исус Христос, когото ти изпрати” (Йоан 17:3).   

Библейската идея за познание не е само разбирането на един факт чрез ума. Познанието в Библията е много повече, отколкото само интелектуално разбиране. Познание означава опитност. Познание означава лична връзка. Познание означава приятелство. Аз познавам моя приятел Джон. Това не означава, че съм чел нещо относно него в „Кой, кой е” и мога да повторя някои факти относно него, като място на раждане, възраст, съпруга, деца, професия и пр. Аз мога да изредя тези факти и въпреки това да не го познавам. Аз мога да знам много за него и въпреки това да не го познавам. Да познавам даден човек означава, че между нас има приятелски взаимоотношения, че имам връзка с него, че ние споделяме взаимозависимостта на приятелството.

Това е вечен живот, не възможността да повториш определение за вярване или да цитираш някой Библейски стих или някои факти относно Бог. Това не е познание на Бог. „Това е вечен живот – да познават теб, единствения истински Бог”. Разбирателство с Бог, приятелство с Бог, лична връзка с Бог – това е вечен живот.

Нека се върнем при книгата Откровение: „Там ще бъде престолът на Бога и на Агнето, а слугите му ще му служат. Те ще видят лицето му и името му ще бъде изписано на челата им” (Откр. 22:3-4). В Идващия век, живота на това славно царство означава съвършенство на приятелските взаимоотношения с Бог и нашето познание за Него. Ние ще Го видим лице в лице.

Вечен живот означава, че вече имаме лична връзка с Бог. Вечен живот означава, че вече сме били представени на Бог. Вечен живот означава, че Бог е станал наш Бог, а ние сме станали Негов народ и сме започнали да споделяме приятелски взаимоотношения с Него – започнали сме да споделяме Неговия живот.

Това познание за Бог всъщност принадлежи на Идващия век, на деня, когато Божието царство ще бъде установено. Това е представено ясно в пророчеството на Еремия, когато Божието царство ще дойде в сила и слава: „Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; не такъв завет, какъвто сключих с бащите им
в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.  Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ” (Ер. 33:31-33). Забележете следващия стих: „ И няма вече да учат един другиго, брат – брата и да говорят: "познайте Господа", защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ” (ст. 34). В този ден вече няма да има библейски конференции, библейски училища или семинарии, няма да има неделно училище или класове за обучение, защото всички ще познават Господ и няма да имат повече нужда от обучение.

Тук виждаме картина на съвършено братство, когато човек влиза в лично, дълбоко и съвършено познаване на Бог. Неговото познание за Бог обаче принадлежи на Идващия век, към този ден, когато Божията воля ще достигне до съвършения си завършек на земята. Това е видението в Ер. 31. То е съвършеното, директно познаване на Бог, което съставлява вечния живот.

Учението на нашия Господ в евангелието на Йоан е, че вече сме влезли във вечния живот, че сме били представени на това познание за Бог. По някакъв начин бъдещето е станало настояще. Благословението на Идващия век е достъпно за хората сега, не в неговата пълнота и съвършенство. Познанието за Бог в Йоан 17:3 не е обещание, то е реализиране, настояща опитност, настоящо приятелство, което ще бъде прекрасно увеличено о усъвършенствано в Идващия век.

Това познание за Бог включва разбиране на Божията истина, не само в сферата на интелектуалността, но и във въздействието на истината върху живота. Познанието на истината включва и интелектуалният елемент, но не спира до там. Затова Писанията говорят за „вършене на истината” (Йоан 3:21). Когато постигнем до съвършено познание на Бог ние също така ще се радваме на разбирането на Божията истина, което сега не притежаваме. Тогава вече няма да има презвитерианци, баптисти, калвинисти, арминисти, премилениалисти, амилениалисти и постмилениалисти, но всички ще разбираме съвършено каква е истината за Бог, тъй като ще бъдем учени от Бог.

Бог ни е позволил да достигнем до някаква част от познанието на Божествената истина сега, тя е частична и непълна. Въпреки това тя е истинска. Въпреки че е несъвършена, тя е най–великата и прекрасна реалност в този свят, защото истината за Бог довежда човека до приятелски взаимоотношения с Бог.

Частичната характеристика на това познание създава частични проблеми. Наистина ще бъде прекрасен ден, когато всички хора, които принадлежат на Бог ще бъдат единни в своето разбиране за Бог и истината Му. Този ден се намира в бъдещето, той все още не е тук. Появяват се много проблеми, защото Божия народ не разпознава учението на Писанията относно непълнотата на християнското познание. Понякога хората настояват, че трябва да има пълно съответствие във всички детайли на разбирането на Бог и християнските доктрини, което не е гарантирано в Божието слово. Писанията казват ясно, че нашето познание е частично. Точно поради това несъвършенство на нашето познание апостол Павел казва в 1 Коринтяни 13, че трябва да упражняваме дара на любов. Различните служби на Светия Дух в раната църква, като пророчество, говорене на езици, познание (свръх естествена проява на Божествена истина) бяха дадени на хората, защото сега познаваме от части (1 Кор. 13:12). Те принадлежат към нашето „детство”, т.е. към нашия земен живот. Когато постигнем пълна зрялост, когато видим лице в лице и познаваме напълно, както напълно сме познати (1 Кор. 13:11-12), ние ще оставим настрана детинските неща. Вече няма да имам нужда от тази помощ на Светия Дух, която ни помага да запълним своето невежество. Когато другите дарове преминат, любовта остава. Любовта е този дар на Духа, който е над всички други, който ще охарактеризира нашите приятелски отношения в Идващия век. Ние се радваме на любовта сега, а земната църква, която ще бъде небесна колония, радваща се предварително на живота на Идващия век до степен, в която позволяваме на Светия Дух да изяви дара на любовта във взаимните отношения и специално в тази област, в която нашето непълно знание ни води към различни тълкувания на Божието слово в детайлите на теологията.  

Павел ясно поддържа този факт в 1 Кор. 13:12. Сега, в Този век „виждаме неясно, като в огледало”. Древните огледала бяха парче от полиран метал, който потъмняваше и се нараняваше лесно. То показваше несъвършен образ. Човек можеше да разпознае отражението, но то беше твърде далеч от съвършено. Сега, в Този век, ние гледаме в огледало, несъвършено „но тогава ще видим лице в лице”. В Идващия век няма да виждаме отразена прилика, а лице в лице.

Сега погледнете внимателно последната част на 12 стих. „Сега знаем отчасти”. Не съществува човек, който някога е живял, освен нашия Господ Исус Христос, който може да каже „Аз съм истината, трябва да ме следвате”. Вдъхновеният апостол казва: „Сега познавам от части”. Това ни поставя в място на смирение пред Бог. Ние трябва да изследваме Писанията, трябва да изследваме Божието слово, трябва да очакваме Бог. Тъй като обаче сме все още в злия век, когато извършим най–доброто ние сме призвани да кажем: „Господи, аз изследвах Словото Ти, но познанието ми е само частично, аз не разбирам съвършено”.  

„Сега познавам частично”. Това поставя изискване пред нас, да се отнасяме към Божието слово със смирение и великодушие, в смирение спрямо Бог и във великодушие с нашите братя. Един ден ние ще видим лице в лице и ще познавам, както сме били познати от Бог. Но колко прекрасно е, че ни е позволено да се радваме на фундаменталните истини на това познание за Бог, преди да достигнем до Идващия век! „Това е вечен живот да те познаят”.

Второто значение на вечния живот е, живота на Божия Дух, който пребивава всред нас. „Освен ако човек е роден отново ... освен ако човек е роден от вода и Дух, не може да види ... не може да влезне в Божието царство”. Животът на Идващия век е дело на Божия Дух. В 1 Коринтяни 15 Павел гледа напред към живота на Идващия век, живота на царството на славата, живота, когато тези смъртни тела ще бъдат трансформирани и той описва този живот с думите: „Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло” (1 Кор. 15:42-44).

Какво означава духовно тяло? Първата мисъл е, че термините в самата фраза си противоречат. Как е възможно да се говори за духовно тяло? Тялото е материално, а духа е противоположното на материята. Истина е, че в древността разбираха духа като много фина материя, но мисълта на Павел не загатва за това. „Духовното тяло” не е тяло, което съдържа дух. То е тяло, чийто живот, чиято енергия е извлечена от дух – Божият дух. Духовното тяло е истинско тяло, материално, осезаемо тяло, но то е съвършено, напълно активизирано и оживено от Божия Святи Дух, който също му дава правото да действа.

Вече срещнахме тази основна мисъл в 2 Коринтяни 5, където Павел гледа напред към деня, когато смъртта е погълната от вечния живот (ст. 4). Сега обърнете внимание на ст. 5: „Този, който ни подготви за това, е Бог, който ни даде Духа като залог, че ще получим обещаното от него”. В Еф. 1:13-14 Павел казва: „Чрез Христос вие също бяхте запечатани със Святия Дух, обещан от Бога, когато чухте посланието на истината, Благата вест за вашето спасение, и повярвахте в Христос. Святият Дух е само гаранцията, че ще получим своето наследство, докато Бог даде окончателно изкупление на онези, които му принадлежат”. Какво е това наследство? То е пълнотата на живот, изкуплението на тялото, трансформирането на нашето смъртно тяло в пълнотата на силата и славата на „духовно тяло”. Това наследство е открито в тези пасажи: 1 Кор. 15:42^-50; 2 Кор. 5:1-10 и Еф. 1:14. Все още обаче не притежаваме това наследство. Въпреки това ние имаме повече от обещание. Бог ни е дал Светия Дух като залог или гаранция за нашето наследство.

Какво е залог? (На английски е изпилвана думата ърнест). Ние не използваме тази дума във всеки разговор, а използваме друга дума, за да изразим същото нещо. Ърнест е капаро. То е твърде повече, отколкото „гаранция”, то е частично, но действително притежание. Ако решите да купувате къща вие търсите, докато намерите къщата, която искате. Може би тя струва 20 хиляди долара; цената е висока, но това е къщата, която търсите. Вие обещавате на собственика, че в определен ден ще платите къщата и ще подпишете документа за продажбата. Това дава ли ви право върху къщата? Не. Представете си, че кажете: „Нека отидем при нотариуса и аз ще дам клетва, че на този ден аз ще платя къщата”. Това дава ли ви право над къщата? Не. Представете си, че доведете група приятели, като свидетели за характера ви и те кажат, че сте честен и почтен човек и че банковата ви сметка е поддържана безупречно. Това ще ви даде ли право над къщата? Не. Съществува едно нещо, което ще подсигури сделката. Пари! Не 20 000, не пълната цена над къщата, но реално капаро. Това са „ърнест” пари.

Настоящото притежаване на Светия Дух е капаро. То е повече от обещание, въпреки че е обещание. То е повече от гаранция, въпреки че е гаранция. То е настоящо, макар и частично притежаване, което осигурява пълното притежание в определено време, преди смъртта да е погълната от вечния живот. Това е живот в Духа, вечен живот. Пълнотата на живот очаква пришествието на Христо, но преди смъртта да е погълната от живота Бог ни е дал Светия си Дух като капаро. Пребиваването на Духа е капаро за този живот, който един ден ще изпитаме в пълнота. Новото раждане е частично, но истинско начало, за живота в Идващия век. Това означава, че вече имаме небесния живот в себе си. Това означава, че вече участваме в живота, който принадлежи на Божието идващо царство, не в пълнота, но въпреки това в реалност.

Нека разгледаме още една фраза, която описва същата тази истина чрез различни термини. В Рим. 8:22-23 Павел описва бъдещото спасение на цялото творение в Идващия век, денят, в който Божията изкупителна цел ще бъде изпълнена и творението спасено от робството на разлагане в славната свобода на Божиите синове. „Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки. И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени”. Тук виждаме отново същата прекрасна истина.  Един ден цялото физическо творение ще бъде трансформирано. Един ден живота, който изтича от Христовото възкресение ще поднови цялата структура на човешката опитност. Какво ще стане до идването на този ден? Ние въздишаме, ние сме обременени. Ние изпитваме болка. Ние страдаме. Ние умираме, но не само това, ние имаме първия плод на Духа.

Какво е пръв плод? Позволете ми да илюстрирам значението на първите плодове чрез някои от плодните дръвчета в моята градина. Към края на зимата аз подрязвам дръвчетата и ги пръскам. Когато пролетта дойде цвета им избуява и знам, че те са живи. Цвета не е първия плод. Цвета е обещание, защото ако няма цвят, със сигурност няма да има плод, но аз съм виждал дървета, които са отрупани с цвят и никога не раждат плод. След цвета се появяват листата, но все още няма плод. След листата се появяват малките, твърди зелени плодове. Това ли е първия плод? Една година, едно от дърветата беше отрупано с малки, твърди сливи, но по–късно излезна силна буря и ги отърси от дървото. Аз имах шиник от малки зелени сливи на земята, но не и реколта. Това не са първите плодове.

Първите плодове се появяват, когато плода започне да узрява. Вие наблюдавате дървото ден след ден и отведнъж идва деня, когато първата праскова узрява. Вие очаквахте този ден и откъсвате тази сочна праскова, първата праскова на сезона, единствената на дървото, която е почти готова за ядене. Всички останали са малко зелени и твърде корави за ядене, но има една праскова. Вие забивате зъбите си в нея и сока й започва да гъделичка вкуса ви и се наслаждавате на вкуса на първата праскова. Това е първия плод. Той не е жетвата, но началото на жетвата. Той е повече, отколкото обещание, той е опитност. Той е реалност. Той е притежание.

Бог ни е дал Духа си като пръв плод на живота, който идва при възкресението. Когато Христос дойде, ние ще получим жетвата – пълнотата на живот от Божия Дух. Бог обаче вече ни е дал Своя Дух като пръв плод, предвкусване, начална опитност от този бъдещ, небесен живот.

Съзнавате ли, че самия небесен живот пребивава във вас сега? Знаехте ли това преди? Страхувам се, че живеем по–голяма част от живота си в термини на обещание. Често пеем за бъдещето и трябва да продължим да пеем. Нашето благовестие е благовестие на славно обещание и надежда. Да, най–доброто, славното най–добро е все още пред нас. Ние няма да живеем сами в бъдещето. Бъдещето вече е започнало. Идващият век се простира в Този век, Божието царство е дошло върху вас. Вечният живот, който принадлежи на бъдещето е вече тук. Приятелството, което ще изпитаме когато Го видим лице в лице е вече наше, частично, но реално. Трансформиращия живот на Божия Дух, който един ден ще промени телата ни е дошел, за да пребивава в нас и да трансформира нашия характер и личност.

Това означава вечен живот. Това означава да бъдеш спасен. Той означава да живееш всеки ден в настоящето в този зъл век, живеейки небесния живот. Това означава, че всяка местна църква, съставена от Божии хора, които споделят този живот трябва да живеят заедно, да се покланят и служат заедно, както тези, които се наслаждават на предвкусването на небето тук на земята. Това е начина, по който християнската църква трябва изглежда. Нека Бог ни помогне да живеем живота на Идващия век в средата на Злия век. Бог вече ни е въвел в добри отношения със Себе Си. Това е обещанието, капарото, пребиваването на Божия Дух в нас, живота на Идващия век. Това е благовестието на царството. Това е живота на Идващия век.