Тайната на Божието царство

Четвъртата глава на Марко и тринадесетата на Матей съдържат група от притчи, които представят „тайната на Божието царство” (Марко 4:11). Притчата е история, която е извлечена от ежедневния живот на хората и е предвидена да илюстрира централната мисъл във вестта на нашия Господ. Тази централна истина се нарича: „Тайната на Божието царство”.

Първо трябва да установим значението на термина „тайна”. В библейски смисъл израза „тайна” не означава нещо мистериозно, дълбоко, тъмно и трудно за разбиране. В съвременния език думата може да съдържа такъв оттенък, но ние не можем да тълкуваме Библията със съвременния английски.

В Писанията изразът „тайна” често се използва като техническа идея, чието значение е представено в Рим. 16:25-26. Павел пише: „А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исус Христос, според откриването на тайната, която е била скрита от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата”. Това е Библейската идея за „тайна”: нещо, което е било пазено в тайна през вечността, а сега се открива. То има Божествена цел, която Бог е замислил от вечността, но я е пазил в тайна. В края, по пътя на Своя изкупителен план Бог открива тази цел и чрез Писанията на пророците я открива на всички хора. Тайна, означава Божествена цел, скрита в плана на Бог в продължение на дълги векове, но в края открита чрез новото откровение на Божието изкупително дело.

Притчите представят тайната на царството – нова истина за Божието царство, която не беше открита в Стария завет, но беше показана в земната служба на нашия Господ. Каква е тази тайна?

За да разберем това трябва да се върнем назад в Стария завет и да разгледаме едно типично пророчество за идването на Божието царство. В Данаил втора глава, на цар Навуходоносор беше дадено видение на голям образ, чиято глава беше от злато, гърдите от сребро, корема и бедрата от мед, краката от желязо, а стъпалата смесица от желязо и глина. След това той видя камък, който беше отсечен без ръце, удари образа в краката и го стри на прах. Прахта беше отнесена от вятъра, така че от нея не остана дори следа. След това камъкът, който унищожи образа стана голяма планина, която изпълни цялата земя (Дан. 2:31-35).

Тълкуването ни е представено в ст. 44 и 45. Образът представя последователни държави, които ще доминират в световната история. Значението на камъка е представено със следните думи: „И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен, и тълкуванието му вярно”.

Това е старозаветната перспектива на пророческото бъдеще. Пророците гледаха напред към славен ден, когато Божието царство ще дойде, когато Бог ще установи царуването си на земята. Ние казахме, че основното значение на Божието царство, е Божието управление. В този ден, в Който Бог ще установи царуването си, то ще измести всички други управления всички други царства и власти. То ще прекъсне гордата суверенност на хората, която е изявена в управлението на народите, които са доминирали на сцената на земната история. Божието царуване, Божието царство, Божието управление ще отнесат далеч всяко противоположно управление. Само Бог ще царува в тези дни.

От старозаветна гледна точка идването на Божието царство е представено като едно събитие. То е мощна изява на Божията сила, която ще унищожи всички зли царства на човешка суверенност и ще изпълни цялата земя с правда. 

Сега отново трябва да се обърнем към евангелието на Матей и да свържем това с предишната история. Йоан Кръстител беше обявил идването на Божието царство (Мат. 3:2), както той го разбираше от начина, по който беше представено в Стария завет. Идващият щеше да кръщава с двойно кръщение: Някои щяха да бъдат кръстени със Светия Дух и щяха да опитат Месианското спасение на Божието царство, докато други щяха да бъдат кръстени с огъня на последната присъда (Мат. 3:11). От следващия стих разбираме, че това е убеждението на Йоан. Делото на Месия ще бъде дело на пресяване и разделяне на хората. Както делото на Месия пресява и отвява Неговата жетва, запазва добрите семена и отвява плявата, също така Той ще пречисти хармана събирайки житото си в Своя хамбар (спасение за праведните) и ще изпрати злите в огнения съд (ст. 12). Фразата „неугасим огън” показва, че тук не става въпрос за обикновено човешко действие, а за есхатологичния съд.     

От затвора Йоан изпрати учениците си да питат Исус дали Той е Този, Който трябва да дойде или трябваше да очакват някой напълно различен от Него. Съмнението на Йоан често е било тълкувано като загуба на вяра и Божествен призив в собствената му мисия поради хвърлянето му в затвора. Възхвалата, която Исус отдава на Йоан показва, че това не е вярно. Йоан не беше тръстика разклащана от вятъра (Мат. 11:7).

Проблемът на Йоан произлизаше от факта, че Исус не действаше като Месия, когото той беше обявил. Къде е кръщението в Духа? Къде е съдът над злите?

Исус отговори, че Той наистина е въвеждащия царството, че знаците на Месианския век, за които пророците пророкуваха се изявяват. Въпреки това Исус каза: „Блажен този, който не се съблазнява в Мен” (Мат. 11:6).  „Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме”? Защо Йоан зададе този въпрос? Защото не изглеждаше, че пророчеството на Данаил се изпълняваше. Ирод Антипа управляваше в Галилея. Римските легиони маршируваха през Ерусалим. Властта се намираше в ръцете на езичник, римлянин – Пилат. Идолопоклонния, многобожен и неморален Рим управляваше света с желязна ръка. Въпреки че Рим упражняваше голяма мъдрост и въздържание в управлението на поданиците си, те направиха отстъпки за юдеите поради техните религиозни скрупули, според които само Бог имаше правото да управлява своя народ. Суверенитетът принадлежи само на Бог. В това се състоеше проблемът на Йоан, а също така на всеки посветен юдеин, включително и най–близките апостоли на Исус в опита им да разберат и обяснят личността на Исус и неговата служба. Как можеше Той да представя царството, след като греха и грешните институции оставаха ненаказани? 

Исус отговори: Блажен е този, който не се съблазнява в мен”. Това, което Исус има предвид е следното. „Да, Божието царство е тук. Съществува тайна, ново откровение относно царството. Божието царство е тук, но вместо да разрушава човешкия суверенитет, то атакува суверенитета на Сатана. Божието царство е тук, но вместо да извършва промени във външния, политически ред на нещата, то прави промени в духовния ред и в живота на мъже и жени”.

Това е тайната на царството, истината, която Бог разкрива сега за пръв път в изкупителната история. Божието царство ще действа в хората в две различни степени. Царството все още трябва да дойде по начина, по който Данаил пророкува, когато всеки човешки суверенитет ще бъде заместен с Божия суверенитет. Светът все още трябва да очаква идването на Божието царство в сила. Но тайната, новото откровение е, че същото това Божие царство е дошло сега, за да работи всред хората по съвършено неочакван начин. Сега то не унищожава човешкото управление, не премахва греха от земята и не дава кръщението с огън, което Йоан беше обявил. Царството е дошло тихо, дискретно и тайно. То може да действа всред хората и да не се разпознава от масите. В духовната област Божието царство предлага на хората благословението на Божието управление, освобождавайки ги от силата на Сатана и греха. Божието царство е оферта, дар, който може да бъде приет или отхвърлен. Сега Божието царство е тук и убеждава, а не проявява сила.

Всяка една от притчите в Матей 13 илюстрира тайната на Божието царство, което все още трябва да дойде в сила и голяма слава и всъщност присъства между хората в неочаквана форма, давайки им благословенията на Идващия век в настоящето.   

Първата притча в Матей 13 е тази за четирите вида почви. Сеячът излезе да сее. Когато разпръсваше семената някои паднаха на пътеката, която минаваше през полето. Тези семена не пуснаха корени и тъй като се виждаха на повърхността бяха изядени от птиците. Други паднаха на камениста почва, където пръстта беше плитка, защото под нея имаше голям камък. Скоро семето порасна, но когато горещото време дойде земята изсъхна бързо и семето умря, тъй като не беше достатъчно дълбоко в пръстта, за да задържи влагата в горещото време. Други семена паднаха в тръните. Те започна да растат, но тръните също пораснаха и ги заглушиха, така че те не пораснаха.  Някои от семената паднаха върху мека, дълбока и чиста пръст. Те можаха да пораснат, да узреят и да произведат добра реколта.

Това е тайната на царството; Божието царство е тук, но не с неудържима сила. Божието царство е дошло, но не е като камък, който стрива всичко на прах. Сега то не унищожава злото, а напротив, то е като човек, който сее. То не налага себе си над хората. Някои хора, както добрата почва го получават, но съществуват много други хора, които не го получават. Някои хора чуват думите на Божието царство, но те не влизат в сърцата им. Те чуват благовестието на царството, но не разбират истината, която чуват. Сатана идва и грабва семето. То няма корен, няма живот.

Други попадат в плитка почва. Те чуват словото на царството, изглежда, че го приемат и му отговарят. В тях се вижда подобие на живот, но няма дълбочина. Може би интелекта или чувствата са били раздвижени, но волята не е активизирана. Там няма истински живот. Когато трудностите се появят, когато открият, че приемането благовестието на царството не ги освобождава от злото, когато се изправят пред преследването и злото, поради същата причина, поради която са приели вестта на царството те изсъхват и умират, защото в тях няма живот. Тяхното вероизповедание е фалшиво.

Други хора са като семената паднали на трънлива почва. Изглежда, че приемат словото на Божието царство, че вярват и дават признак на живот, но не са готови да приемат скромната форма на Божието царство. Грижите на века, любов към богатства, амбиции, суета, принудата за живот в хармония с Този век, заглушават словото и стават безплодни.

Това е тайната на царството; Божието царство е дошло всред хората и хората могат да го отхвърлят. Божието царство няма да има постоянен успех. То няма да бъде прието от всички хора. Това беше зашеметяващо нещо за човек, който познаваше само Стария завет. Когато Божието царство дойде, то ще дойде със сила. Кой може да му се противопостави? Кой може да се противопостави на Бог? Точно това е тайната на царството. Царството е тук, но може да бъде отхвърлено. Един ден Бог ще изяви пълната му сила, да очисти земята от порочност, грях и зло, но не сега. Божието царство действа всред хората, но Бог няма да ги принуди да му се поклонят. Те трябва да го получат; отговорът трябва да дойде от искрено сърце и подчиняваща се воля. 

Бог все още се отнася с нас по същия начин. Бог няма да ни вкара насила в Своето царство. Тези, които участват в делото не са призвани да говорят с авторитарна принуда. Ние говорим като пратеници на Бог, но ние умоляваме, а не изискваме, ние увещаваме, а не принуждаваме. Ние умоляваме хората да отворят сърцата си, така че словото на Неговото царство да даде плод в техния живот, но човек може да го отхвърли. Те могат да отхвърлят благовестието на царството. Могат да презират проповедника на словото и тогава той ще бъде безсилен.

Притчата за плевелите илюстрира друг аспект на тази истина. Един човек посади жито на полето си, а врага му посади плевели. Когато плевелите израснаха слугите искаха да ги изтръгнат, но им беше казано да оставят житото и плевелите да растат заедно до жетвата. Това е времето, когато те ще бъдат разделени. До времето на жетвата житото и плевелите трябва да растат заедно. 

От най-голяма важност е да забележим, че „полето е света” (ст.38). От къде вземаме представата, че полето е църквата? Сам Исус каза, че полето е света, а не църквата. Погрешно тълкуване на Божието слово е да кажем, че в църквата, доброто и злото, покаялите се и не покаялите се ще растат заедно до жетвата и че не можем да упражняваме църковна дисциплина, тъй като ще наруши реда на нещата. Той не говореше относно смесения характер на църквата, а за света.  Също така четем, че „добрите семена са синовете на царството; плевелите са синовете на злия ... жетвата е края на века” (ст. 38-39). В края на Този век ангелите ще дойдат и ще разделят житото от плевелите. Със сигурност ще има ден на съд, който ще предизвика крайното разделяне между праведните и неправедните.

Каква е целта на тази притча? Според пророк Данаил, когато Божието царство дойде то ще унищожи грешниците и ще премахне злото и порока от лицето на земята. В същата притча Исус каза, че Божието царство вече е дошло и вече действа в света, но то не унищожава греха и не пречиства земята от зло. Божието царство наистина е тук, но се разкрива по различен начин от този, който е бил очакван. Синовете на царството-тези, които са получили благовестието на царството-и синовете на злото трябва да живеят заедно в света до края на века. Чак тогава ще се състои окончателното разделяне. За човек, който познаваше само Стария завет това беше удивително съобщение. Когато Божието царство дойде, злите ще изчезнат. Исус обаче поучаваше, че „Божието царство е дошло, то е тук и работи между вас. Въпреки това злите хора ще продължат да живеят всред вас. Царството е дошло, но злия век продължава. Царството е дошло, но злите и праведните трябва да живеят заедно в едно общество до идването на Човешкия Син”.

Неочаквания характер на идването на царството всред хората допълнително се илюстрира в третата и четвърта притча, тези за синаповото семе и кваса. В древния семитски език синаповото семе беше пословичен символ за нещо много малко и незначително. Синапът беше растение, което бързо израстваше в голям храст. Исус каза: „Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си. То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си” (Мат. 13:31-32).

Притчата илюстрира, че Божието царство се намира всред хората, но във форма, която преди това не беше открита. То е тук като нещо мъничко, като нещо незначително, нещо толкова малко, колкото е синаповото зърно. Важното е, че въпреки че е малко семе, то е Божието царство. Исус каза: „Не позволявайте на неговата незначителност да ви подлъже. Не се обезсърчавайте. Ще дойде време, когато същото това царство, което сега е като малко семе, ще стане голям храст, толкова голям, че небесните птици ще се подслонят в клоните му”.

Поуката от тази притча не се състои в начина, по който малкото семе става дърво. Много тълкуватели поставят силно ударение върху елемента на растеж и го използват, за да покажат постепенното разрастване на църквата в света. Не това е поуката от тази притча. Ако нашия Господ искаше да покаже бавното и постепенно разширяване илюстрацията със синаповото зърно, което бързо става голям храст не може да послужи за тази цел. Бавното израстване на дъба щеше да бъде много по подходящо, за да илюстрира постепенния растеж на царството. Растежът не е основната истина в тази притча. В нея няма нищо, което да ни покаже как царството ще дойде в бъдещето. От други цитати знаем, че царството ще дойде с голяма сила. То ще изпълни земята само когато Исус се завърне във величие и слава. Формата на това бъдещо завръщане не е част в тази притча. Само една истина се представя; Божието царство, което един ден ще изпълни света е тук, всред хората, но във форма, която никога не е била очаквана. То е като едно незначително синапово зърно. Това мъничко нещо е Божието царство и не трябва да бъде презирано.

Притчата за кваса илюстрира същата истина. „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втасало.”(Мат. 13:33). Еврейските домакини не можеха да купуват подквасени питки в магазина. Те трябваше да вземат парче тесто, в което вече имаше квас и да го сложи в безквасно тесто.

Тази притча често е тълкувана в една от двете посоки. Много тълкуватели приемат, че тя основен текст за доказателство, че благовестието е предопределено да победи цялата земя, оказвайки постепенно влияние. Тези тълкуватели подчертават, че кваса работи чрез постепенно, бавно просмукване и проникване. Други тълкуватели казват, че кваса винаги е символ на злото и притчата представя отпадането на църквата.

Тук трябва да се обърнем настрана за момент, за да подчертаем много важната характеристика на притчите. В параболичния метод на поучаване не трябва да търсим истина във всеки детайл. Притчата е история, която се извлича от познати случаи във всекидневния живот и много от детайлите й са елементи на месна украса. Притчата не е изфабрикувана история. Алегорията е плод на въображението и затова притежава способността всеки един от детайлите й да предаде някакъв вид от истината, която се илюстрира. Притчата не е алегория. Вместо да е история, която е създадена от автора й, тя е случка от ежедневния живот, която непременно съдържа детайли, които не изразяват духовна истина и при тълкуването им не трябва да се акцентира върху тях.

Този принцип трябва да се илюстрира, тъй като е важен за избягването на погрешно тълкуване на притчите за царството. Исус разказа историята за човек, който отиваше от Ерусалим в Ерихон и тя беше наречена притчата за добрия самарянин (Лука 10:30-37). Тази история може да се е случила през който и да е ден от седмицата. Притчата отговаря само на един въпрос. „Кой е моят ближен” (ст. 29)? Повечето от детайлите са живописен фон. Кой е пътуващият? Който и да е човек. Какво е Ерусалим? Какво е Ерихон? Които и да са те това са два града в света. Въпросите стават по – трудни, когато зададем въпроса: Кои са крадците? Колко участваха в грабежа? Каква е духовната истина, която е представена с магарето? Каква духовна истина е представена чрез монетите, с които самарянина плати на гостилничаря? Защо две монети? Кой е гостилничарят? Какво представя гостилницата? Каква духовна истина се крие във виното и маслото? Къде отиде самарянина, след като напусна гостилницата? Ясно е, че тези детайли принадлежат към месния фолклор на притчата.

Този принцип е дори по–ясен в притчата за неверния настойник (Лука 6:1-13). Това е притча за нечестност. Ако трябва да открием значение в детайлите на историята трябва да признаем, че Исус поучаваше, че целта оправдава средствата. Нечестност и мошеничество не са неправилни, ако от тях произлиза добро. Ясно е, че не е това, което Исус поучаваше. Чрез тази притча се представя една истина: Хората трябва да бъдат мъдри при използване на състоянието си. Те трябва да го инвестират така, че да им помогне във време на (духовна) нужда (ст. 9). Всичко останало е украса.

Този принцип е важен за разбирането на притчата за кваса. Тя не е относно бавно просмукване на царството в света. Никъде другаде Писанията не казват това. Истината е същата като тази за синаповото семе. В настоящата си изява Божието царство е като шепа квас в купа с тесто. Тестото поглъща кваса, така че човек едва съзнава неговото присъствие. То е почти невидимо и едва може да се забележи. Вместо Божията слава да разтърси света, царството е дошло чрез Един, Който е смирен и скромен, Който е определен да умре, Който има само шепа апостоли. 

Не е за учудване, че римските историци едва споменават кариерата на Исус. От гледна точка на света, Неговата служба и мисия могат да се пренебрегнат. Но въпреки това не трябва да се оставим да бъдем измамени; един ден цялата земя ще бъде изпълнена с Божието царство, както подквасеното тесто изпълва целия съд. Начинът, по който този резултат е достигнат не е елемент от притчата.

Друго погрешно тълкуване е, че квасът е символ на злото и притчата представя изповядващата се църква, която ще бъде просмукана със зло в последните дни, така че цялата църква ще отпадне от чистата вяра. Факт е, че в повечето случаи, когато кваса се споменава в Библията, той е символ на злото. Но това не всякога е истина. Най–важното място, където квасът беше използван в Библейската история е по времето на изхода. На израилтяните беше заповядано в този случай да се хранят с безквасен хляб, но не защото кваса е символ на злото, а безквасния хляб на чистотата. Изход 12:39 казва: „И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още втасало, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път.”. Кваса тук не е символ на зло, но безквасния хляб е символ на бързане. Израилтяните нямаха време да чакат квасът да заработи.

В Левит 23 има заповед за употребата на подквасен хляб по време на празника на Петдесетница. На този празник на израилтяните беше заповядано да принесат два подквасени хляба в жертва на Бог. Празникът Петдесетница беше празник на жетвата, празник на радост. Приношение на благодарност беше поднесено на Бог за жетвата. Жертвата се състоеше от два обикновени хляба, като този, който се използваше в домовете, представяйки първите плодове на жетвата на житото. При празнуването на този празник на Божия народ беше заповядано да използват квас като символ на радост и благодарност. Да се види в този празник отпадналата църква е неконтролируемо използване на алегоричната форма.

Притчата за кваса не включва символизъм на зло. Тълкуването на квасът като зло е изправено пред проблема за обяснение, как истинското Божие царство, сферата на спасение, а също така и царството в така наречената „тайна форма” на изявената църква, може да бъде просмукано от зло? Притчата е описана в Лука 13:20-21, където няма външна връзка с външното царство на Давид, а е свързана с духовното царство. Квасът тук не сочи към зло. Тук той илюстрира истината, че Божието царство понякога може да изглежда малко, незначително нещо. Светът може да го презира и пренебрегва. Света може да го презира и пренебрегва. Какво могат да постигнат дърводелец от Галилея и дванадесет юдеи? Не се страхувайте, денят, в който Божието царство ще изпълни земята идва точно както кваса изпълва целия съд. Божията цел няма да бъде възпрепятствана. Притчите за богатството и скъпоценния бисер (Мат. 13:44-46) логично следват тези за синаповото зърно и кваса. Божието царство е като малко синапово зърно, малка част от небето, но въпреки че неговата големина е незначителна, то е Божието царство. Затова то има неизчислима стойност. Въпреки че е дошло всред хората в скромна форма, нашия Господ казва, че Божието царство е съкровище, чиято стойност надминава всяко друго притежание; то е като бисер, чието придобиване заслужава загубата на всичко друго. Тук отново срещаме идеята, че купуването на нивата или купуването на бисера, нямат нищо общо с основното значение на притчата. Притчата не ни казва, че можем да закупим спасението. Спасението е чрез вяра, безплатния дар на Бог и Мат. 20:1-16 ни казва, че Божието царство е дар, а не награда, която може да бъде спечелена. Въпреки че Божието царство е благосклонен дар, то също така е скъпо. То може да струва на някого неговите земни притежания, (Марко 10:21) приятели, обичта на семейството и дори живота му (Лука 14:26). Независимо какво струва, Божието царство е като богатство или скъпоценен бисер, чието притежаване заслужава всякаква цена!  

Притчата за мрежата потвърждава истината, че въпреки че Божието царство е дошло всред хората по неочакван начин, то ще се изяви в последния съд при разделянето на добрите от злите и унищожаването на злото. Откриването на Божието царство в Стария завет поставя ударението на това катастрофално, апокалиптично събитие. Когато Бог доведе царството си обществото на злите ще бъде изместено от обществото на тези, които са подчинили себе си на Божието управление и тогава ще изпитат пълнотата на Божественото благословение, освободени от всяко зло. Исус поучаваше, че изкупителната цел на Бог е довела Неговото царство, за да работи всред хората преди деня на съда. Сега то е като рибарска мрежа, която събира заедно различни хора, добри и зли. Разделянето на добрите от злите още не се е състояло; денят на съда принадлежи към края на Този век (Мат. 13:49). Същевременно в средата на тези, които са уловени от действията на Божието царство в света, ще бъдат не само тези, които са истински синове на царството, но и зли хора също така ще бъдат уловени от това движение.

Притчата за житото и плевелите описва характера на света; доброто и злото ще живеят заедно до времето на съда. Структурата на човешкото общество не трябва да бъде нарушавана в този момент от крайното разделяне на хората. Притчата за мрежата има граници на действие и описва кръга от хора, които са повлияни от дейността на Божието царство в лицето на Христос. Зли хора ще проникнат в средата на добрите. Това обяснява присъствието на Юда в непосредствения кръг на Исусовите апостоли. Притчата обяснява как в църквата могат да се издигнат извратени хора (Дея. 20:29-30), които ще отвлекат други далеч от Христос. Тя ни помага да разберем как съвременната църква, независимо колко внимателна е в усилието да запази библейската чистота на членовете, въпреки това ще открие хора всред църквата, чужди на интересите на Божието царство.  

В това важно изследване на тайната на Божието царство трябва да включим една важна притча от евангелието на Марко. Божието царство: „прилича на човек, който посява в земята семе.  Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това. Земята сама отглежда зърното – първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива. Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата” (4:26-29). Тази притча е подобна на притчата за синаповото семе в това, че растежът не е елемент от поуката на историята. Съвременният ум, който е оцветен от еволюционна гледна точка вижда в идеята за растеж понятието за постепенност и бавно развитие. Това е съвременна, а не библейска идея. Павел може да използва метафората за растеж, за да илюстрира това, което е свръхестествено – възкресението на мъртвите (1 Кор. 15:36-38).

Притчата за семето, което расте от само себе си представя една основна истина: „земята притежава плод от само себе си”. Божието царство е като семе само в това отношение; семе, което съдържа принципа на живот в себе си. Не съществува нищо, което земеделеца може да прибави от себе си. Той не може да го накара да расте, той не може да го накара да произведе живот. Единственото му задължение е да посее семето. Но когато той е зает с други неща дори когато спи, живота, който се намира в семето и силата, която се намира в земята се обединяват и произвеждат плод.

Божието царство е чудо. То е дело на Бог. То е свръхестествено. Хората не могат да изградят царството, те не могат да го издигнат. Царството е Божието царство, то е Божието царуване, Божието управление. Бог е поверил благовестието на царството на хората. Нашата отговорност е да разпространяваме добрата вест относно царството. Действителното действие на царството е Божие дело. Плодът не е произведен чрез усилията или умението на хората, а е произлиза от самия живот на царството. Това е Божие дело.

Това е тайната на царството: Преди деня на жетвата, преди края на Този век, Бог е влязъл в историята чрез личността на Исус, за да работи между хората, за да им донесе живота и благословенията на Своето царство. То идва скромно и ненатрапчиво. То идва при хората като дърводелец от Галилея, който премина през градовете на Палестина, проповядвайки благовестието на царството, освобождавайки хората от робството на дявола. То идва при хората, както Неговите апостоли преминаха през селата на Галилея със същата вест. То идва днес като апостоли на Исус, които все още разнасят благовестието на царството по целия свят. То идва тихо и смирено без огън от небето, без блясък на слава без разпадане на планините или разцепване на небесата. То идва като семе посято в земята. То може да бъде отхвърлено от сърцата, то може да бъде заглушено и понякога изглежда, че живота му изсъхва и то умира. Въпреки това то е Божието царство. То донася чудото на божествения живот всред хората. То ги въвежда в благословенията на божественото управление. За тях то е свръхестественото дело на Божията благодат. Същото това царство, същата тази свръхестествена сила на Божията цел ще изяви себе си в края на времето, този път не тихо, в живота на тези, които го приемат, но със сила и велика слава, очиствайки всичкия грях и зло от земята. Такова е благовестието на царството.