Какво е Божието царство?

Ние живеем в прекрасно и в същото време опасно време. Времето е прекрасно поради удивителните постижения на съвременната наука, които ни дават мярка на утеха и просперитет, невиждани в изминалия век. Големи метални птици летят във въздуха, преминавайки хиляди мили за няколко часа. Плаващите палати в океана осигуряват на пътуващите лукса на най–елегантните хотели. Автомобила даде свобода на хората  да изследва пейзажи и гледки, които за техните прародители се съдържаха само в книгите с истории. Електричеството осигури множество слуги на скромната домакиня. Медицината победи чумата, едрата шарка и други болести, които нарушават физическото здраве и е на прага на други удивителни постижения.

Наистина това е прекрасен век! Въпреки това изглежда, че радостта и сигурността се отдалечават повече от всякога, тъй като се изправяме пред опасности и случайности от ненадминат размер. Ние победихме във война, в която основите на свободата бяха заплашени и въпреки това страниците във вестниците са изпълнени с невероятни истории за потъпкване на човешката свобода и войната за свобода продължава.

Нови открития относно структурата на материята отварят невъобразими перспективи на благословения за доброто физическо състояние на човека; същите тези открития притежават способността, когато попаднат в ръцете на зли хора, да изтрият човечеството от лицето на земята.

В ден като този, прекрасен и в същото време ужасен хората задават въпроси. Какво означава всичко това? На къде отиваме? Какъв е смисълът и целта на човешката история? Днес хората са загрижени не само за личността и съдбата на своята душа, но също така за значението на самата история. Човечеството има ли съдба? Движим ли се хаотично по сцената на историята, като дървени марионетки само, за да оставим сцената, актьорите и самия театър унищожени чрез огън, оставяйки само купчина пепел и миризма на дим?

В древните времена поетите и пророците копнееха за идеалното общество. Хесиод мечтаеше за изгубен златен век в миналото, но не виждаше светлина в настоящето, поради непрекъснатото безпокойство за следващия ден и никаква надежда за бъдещето. Платон си представяше идеално състояние, което беше организирано на философски принципи; но самия той осъзнаваше, че неговия план беше твърде идеалистичен, за да бъде реализиран. Виргилий пееше за някой, който щеше да освободи света от страданията и чрез който „великото потекло на вековете щеше да започне отново”. 

Еврейско-християнската вяра изразява своите надежди чрез термините за Божието царство. Тази Библейска надежда не е част от същата категория, както мечтите на гръцките поети, но се намира в самото сърце на изявената религия. Библейската идея за Божието царство е дълбоко вкоренена в Стария завет и е основана на увереността, че има един вечен, живеещ Бог, Който се е открил на хората и Който има план за човешката раса, който Той е избрал да изпълни чрез Израел. Библейската надежда е религиозна надежда; тя е основен елемент в откритата воля и изкупителното дело на живия Бог.

Затова пророците обявиха ден, в който хората ще живеят заедно в мир. Тогава „Бог ще съди между народите, и ще решава между много племена; и те ще изковат ножовете си на палешници, а копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война (Ис. 2:4). Не само, че проблемите в човешкото общество ще бъдат разрешени, но злото в средата, която заобикаля човека няма да съществува. „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; и малко дете ще ги води (Ис. 11:6). Мир, сигурност и безопасност – всичко това е обещано за щастливото бъдеще.

След това дойде Исус и обяви: „Покайте се, защото наближи небесното царство” (Мат. 4:17). Темата за идването на Божието царство беше централна в Неговото учение. Неговото учение беше проектирано да покаже на хората как да влязат в Божието царство (Мат. 5:20; 7:21). Неговите велики дела бяха предназначени да покажат, че Божието царство беше дошло (Мат. 12:28). Неговите притчи илюстрираха пред учениците му истината за Божието царство (Мат. 13:11). Когато Той учеше последователите си да се молят в сърцето на тяхната молитва се намираха думите: „Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята” (Мат. 6:10). В навечерието на своята смърт Той увери апостолите си, че ще сподели с тях щастието и хармонията на царството (Лука 22:22-30). Също така Той обеща, че ще дойде отново на земята в слава, за да донесе благословението на царството за тези, за които е било подготвено (Мат. 23:31, 34).

Когато попитаме християнската църква „Какво е Божието царство? Кога и как ще дойде?” – ние получаваме объркващи и разнообразни  обяснения. Съществуват няколко теми в Библията, които са дадени радикално различни тълкувания, като това за Божието царство.

Някои хора, като Adolf von Harnack, принизяват Божието царство до субективната сфера и го обясняват чрез термини за човешкия дух и неговата връзка с Бог. Божието царство е вътрешна сила, която влиза в човешкия дух и се захваща за него. То се състои от няколко основни религиозни истини, които имат всемирно приложение. По–съвременното тълкуване на C. H. Dodd, разбира царството като абсолютно, в което „напълно другият”   е влязъл във времето и пространството в лицето на Исус от Назарет.

В противоположната крайност са тези, които като Albert Schweitzer, които определят вестта на Исус за царството, като апокалиптична сфера, която ще бъде осветена от едно свръх естествено дело на Бог, когато историята ще свърши и ще започне нов, небесен ред на съществуване. Божието царство в никакъв смисъл на думата, не е сфера на настояща или духовна реалност; то е напълно в бъдещето и е свръхестествено.

Друг вид тълкуване свързва Божието царство по един или друг начин с църквата. След времето на Аугустин, царството е било идентифицирано с църквата. Когато църквата расте, царството расте и се разширява в света. Много протестанти са проповядвали променена версия на това разбиране, твърдейки, че Божието царство може да бъде идентифицирано с истинската църква, която е въплътена във видимата църква. Когато църквата разнася благовестието по света, тя увеличава Божието царство в света. Една по–оптимистична версия твърди, че мисията на църквата, да спечели целия свят за Христос трансформира света в Божието царство. Благовестието е свръхестественото изкупително благовестие на Исус Христос и царството трябва да бъде установено при обявяването на благовестието от църквата. Благовестието не трябва само да предлага лично спасение в бъдещия живот на тези, които вярват, но също така трябва да трансформира живота тук и сега, и по този начин помага на Божието царство да вземе надмощие в целия свят. Благовестието на изкупващата благодат има сила да спаси социалния, икономически и политически ред, а също така и душите на вярващите. Божието царство е като късче квас, което е поставено в тестото, и което бавно, но неотклонно прониква в тестото, докато цялото тесто се подкваси. Също така Божието царство ще трансформира света чрез бавно, но постоянно просмукване.

Друга група казва, че в основата си Божието царство е идеален образец за човешкото общество. Първоначално царството не е ангажирано с лично спасение или с бъдещето, но със социалните проблеми в настоящето. Хората изграждат Божието царство, като работят за идеалния обществен строй и полагат усилия да разрешат проблемите на мизерията, болестите, взаимоотношенията между работещите, социалните неравенства и отношенията между расите. Основната задача на църквата е да изгради Божието царство. Тези, които се интересуват от историята на тълкуване ще открият сбито, но изчерпателно изследване, което е документирано в книгата на настоящия автор Crucial Questions About the Kingdom of God (Grand Rapids: Eerdmans, 1950).

Заставайки срещу тези различаващи се тълкувания в историята на християнската теология, много читатели ще реагират казвайки: „Нека се откажем от всички човешки тълкувания. Нека отворим Божието слово и видим какво казва за Божието царство”. Объркващ факт е, че когато се обърнем към Писанията ние откриваме почти същите озадачаващи изказвания относно Божието царство. Ако вземете Конкорданс на Библията и прегледате всяко място в Новия завет, където Божието царство е споменато и напишете кратко обобщение на всеки стих, по всяка вероятност вие ще изпаднете в недоумение какво да правите със сложността на това учение.

Божието слово казва, че Божието царство е настояща духовна реалност. „Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух” (Рим. 14:17). Правда, мир и радост са плодове на Духа, които Бог дава на тези, които предават своя живот под управлението на Духа. Те са свързани с най–дълбоките извори на духовен живот и вдъхновения апостол казва, че това е Божието царство.

Царството е наследство, което Бог ще даде на своя народ, когато Христос дойде в слава. „Тогава царят ще рече на тези, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света” (Мат. 25:34). Как е възможно Божието царство да е настояща духовна реалност и в същото време да е наследство, което е дадено на Божия народ при Второто пришествие?

Друг аспект на истината за царството отразява факта, че царството е сфера, в която влизаха последователите на Исус. Павел пише, че Бог ни „избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син” (Кол. 1:13). Този стих казва ясно, че изкупените са вече в Христовото царство. Може да се каже, че ние трябва да правим разлика между Божието царство и Христовото царство, но това е невъзможно, защото Божието царство е също Царството на Христос (Еф. 5:5; Откр. 11:15). Също така нашия Господ описва тези, които приемат Неговата вест и мисия, като тези, които сега влизат в Божието царство (Лука 16:16).

Бъдещото идване на царството ще бъде придружено с голяма слава. Исус говори за ден, когато: „Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие ... Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша” (Мат. 13:41, 43). От друга страна, когато фарисеите Го попитаха кога ще дойде Божието царство, Той отговори: „Божието царство не иде така щото да се забелязва; нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас” (Лука 17:20-21). Царството се намира всред хората и Той им каза да не гледат в бъдещо царство, което ще дойде с външно демонстриране на слава.

Притчите за царството показват ясно, че в известен смисъл то съществува и работи в света. Божието царство е като малко семе, което става голямо дърво; то е като квас, който един ден ще проникне в цялото тесто (Лука 13:18-21). Но от друга страна, когато Пилат разпитваше Исус относно Неговите учения, Исус каза: „Моето царство не е от този свят” (Йоан 18:36). Сложността на библейското учение относно Божието царство е една от причините за появата на различни тълкувания, които се появиха в историята на теологията. Могат да бъдат цитирани отделни стихове за повечето от тълкуванията, които могат да бъдат видени в нашата теологична литература. Царството е настояща реалност (Мат. 21:28) и в същото време е бъдещо благословение (1 Кор. 15:50). То е вътрешно, духовно, изкупително благословение (Рим. 14:17), което може да бъде опитано само чрез новорождение (Йоан 3:3), а също така е свързано с управляващите света (Откр. 11:15). Царството е сфера, в която влизаме сега (Мат. 21:31) и в същото време е сфера, в която ще влезем утре (Мат. 8:11). В същото време то е Божий дар, който ще бъде даден от Бог в бъдещето (Лука 12:32) и същевременно трябва да бъде получен в настоящето (Мар. 10:15). Явно е, че няма просто обяснение на това богато и разнообразно учение.

Съществува основен отговор на този сложен проблем, който съдържа ключ, който е пълен със значение за отварянето на тази врата, която води към съкровища за разбиране и благословение. Този ключ дава най–естествения подход на тази неясна и разнообразна група от Библейска истина. Това е ключ, който често е пренебрегван поради разликата между съвременни и древни идиоми.

Трябва да зададем най–фундаменталния въпрос: Какво е значението на думата „царство”? Съвременният отговор на въпроса изгубва ключовото значение на тази основна библейска истина. Според нашият западен идиом, царство е област, над която един цар упражнява своята власт. Не съществуват много царства в нашия съвременен свят с неговите демократични интереси: но ние свързваме термина с обединеното царство на Англия и Северна Ирландия, като оригинална страна от държави, които признават кралицата като свой суверен. Речникът следва тази линия на мисълта, представяйки първата съвременна дефиниция. „Монархична държана, на която главата е цар; доминион, страна”.

Второто значение на царство е неговият народ, които принадлежи към определената страна. Кралството на Великобритания са хората, над които кралицата упражнява власт, т.е. поданиците на нейното царство.

Изключителното приложение на която и да е от тези две идеи към библейското учение за царството ни отвежда далеч от правилното разбиране на тази библейска истина. Английският речник допуска грешка, когато представя теологичната дефиниция за Божието царство, казвайки: „Духовната сфера, в която Бог е главата”. Тази дефиниция не може да бъде приложена за стиховете, които говорят за идването на Божието царство в слава и сила, когато Христос се завърне. От друга страна тези, които започват с идеята за бъдеща сфера, чието начало е поставено със завръщането на Христос, не могат да оправдаят казаното за царството като настояща духовна реалност.

Също така тези, които започват с идеята за царството представено от хората основават дефиницията си върху идентичността на царството с църквата, а затова съществуват много малко доказателства в Библията. 

Ние трябва да се разделим със съвременния идиом, ако искаме да разберем библейската терминология. В тази точка речника на Уебстър ни дава доказателство представяйки първата дефиниция: „Чинът, качествата, великолепието или атрибутите на цар, суверенна власт, суверенитет, монархия, царуване. Архаичен. От страна на съвременното лингвистично използване тази дефиниция може би е архаична, но точно този архаизъм е необходим за разбирането на библейското учение. Първоначалното значение на еврейската дума малкуит в Стария завет и гръцката басилея в Новия завет е чина, властта и суверенитета упражнявани от цар. Думата басилея може наистина да е сфера, върху която суверена упражнява своята власт, а също така и хората, които принадлежат към тази сфера и върху които се упражнява власт, но това са второстепенни и произлизащи значения. Най–вече царство означава властта, с която царя управлява, суверенитета на цар.

Първостепенното значение на „царство” може да бъде видяно в старозаветното си приложение, където се описва управлението на цар. Ездра 8:1 говори за завръщането от Вавилон „в царуването на Артаксеркс”. 2 Лет. 12:1 говори за установяването на царството на Ровоам. Дан. 8:23 се отнася за последните дни на тяхното управление или царство. Използването на „царство” като управлението на човек може да се срещне в пасажи като Ер. 49:34; 2Лет. 11:17, 12:1, 26:3; Ездра 4:5; Неемия 12:22 и пр.

Когато Словото споменава Божието царство, то винаги насочва към Неговото царуване, Неговото управление, Неговия суверенитет, а не за сферата, в която те са упражнявани. „Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко” (Пс. 103:19). Божието царство, Неговия малкуит е Неговото световно управление. „Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество” (Пс. 145:11). В паралелизма на еврейската поезия двете изречения изразяват една и съща истина. Божието царство е Неговата сила. „Твоето царство е вечно, И владичеството Ти трае през всички родове” (Пс. 145:13). Сферата на Божието управление е небето и земята, но този стих не казва нищо за неизменността на неговата сфера на управление. Божието управление е това, което е вечно. „Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава” (Дан. 2:37). Обърнете внимание на синонимите за царство; сила, величие, слава – всички те са изрази за власт. Тези термини идентифицират царството като „управлението”, което Бог е дал на царя. Казва се за Валтасар: „Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил” (Дан. 5:26). Ясно е, че сферата, върху която Валтасар владееше не беше унищожена. Вавилонската сфера и хора не изчезнаха; те бяха трансформирани към друг управител. Това беше управлението на цар, който бе унищожен и управлението беше дадено на Дарий (Дан. 5:31).

Един текст в евангелията представя това значение много ясно.  В Лука 19:11-12 четем: „И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, а те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне”. Благородникът не отиде в далечна страна, за да получи сфера, върху която да владее. Сферата, върху която той искаше да управлява беше на разположение. Територията, върху която искаше да управлява беше тази, която той напусна. Проблемът се състоеше в това, че той не беше цар. Той се нуждаеше от власт, правото да управлява. Той отиде на далеч, за да получи „царство”, т.е. царски сан, власт. Затова RSV превежда думата като „царска власт” (а също и българския превод).

Същото нещо се случи няколко години преди дните на нашия Господ. Към края на 40^те години пр. Хр., политическото положение в Палестина беше хаотично. Римляните бяха превзели страната през 63та година пр. Хр., но стабилността не идваше много бързо. Накрая Ирод Велики отиде в Рим, получи царството от римския сенат и беше обявен за цар. Буквално той отиде в чужда страна, за да получи царска власт, правото да бъде цар над Юдея и юдеите. Може би нашия Господ има предвид точно това в тази притча. Тя илюстрира основното значение на думата царство.

Божието царство е Неговото царуване, Неговата власт и Неговото пълномощие. След като разберем това можем да преминем през Новия завет и да открием пасажи, където това значение е видимо, където царството не е област или хора, но Божието управление. Исус каза, че трябва да „получим Божието царство” както малките деца (Мар. 10:15). Какво е това, което се получава? Църквата? Небето? Това, което се получава е Божието управление. За да може да влезе в бъдещата област на царството, човек трябва да подчини себе си в съвършено доверие на Божието управление сега и тук, на земята.

Също така трябва първо да търсим „Неговото царство и Неговата правда” (Мат. 6:33). Какъв е обекта на нашето търсене? Църквата? Небето? Не, ние трябва да търсим Божията правда Неговото влияние, Неговото управление, Неговото царуване в живота ни. Когато се молим: „Да дойде царството Ти”, молим ли се за небето, да дойде на земята? В известен смисъл ние се молим за това, но небето е обект на желание само защото Божието управление ще бъде по–съвършено реализирано, отколкото сега. Без царуването на Бог, небето е безсмислено. Така че, това, за което се молим е: „Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти на земята, както е на небето”. Молитвата е молба към Бог да царува, да изяви своя царски суверенитет и сила, да обърне в бягство всеки враг на правдата и на своето Божествено управление, за да може Бог да бъде цар над целия свят.

Но царуване, без област в която то се упражнява е безсмислено. По този начин откриваме, че Божието царство също така е областта, в която Божието управление може да се изпита. Библейските факти не са прости. Понякога Библията говори за Божието царство като област, в която влизаме в настоящето, а понякога, като че ли е в бъдещето.

Бъдещето се вижда в стихове като Мар. 9:47 „по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла”. (Също така виж Мар. 10:23; 14:25; Мат. 7:21). В такива цитати Божието царство е еквивалентно с тази страна на вечния живот, която ще бъде изпитана след Второто пришествие на Христос.

В други пасажи царството е настояща реалност, в която може да се влезе тук и сега. „ До идването на Йоан бяха в сила законът на Мойсей и писанията на пророците. След него се проповядва Благата вест за Божието царство и всеки се стреми да влезе в него.” (Лука 16:16). „Бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство” (Мат. 21:32). „Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте” (Лука 11:52).

В такъв случай нашият проблем се заключава в тези три точки:

1.      Някои пасажи в Писанията говорят за Божието царство като царуването на Бог.

2.      Други пасажи казват, че Божието царство е област, в която трябва да влезем сега, за да опитаме благословенията на Неговото управление.

3.      Други пасажи го представят като бъдеща област, която ще дойде само със завръщането на нашия Господ Исус Христос, в която ще влезем тогава и ще изпитаме пълнотата на неговото царуване.

В този случай Божието царство означава три различни неща в различни стихове. Всеки един от стиховете трябва да бъде изследван в светлината на контекста му и след това да се направи опит да бъдат свързани заедно в едно общо тълкуване. 

Както видяхме в основата си Божието царство е Неговата суверенна власт, но Божието управление се изявява в отделни стадии по време на изкупителната история. Затова хората могат да влизат в сферата на Божието управление в няколкото му фази на прояви и опитности на благословения от Неговото управление в различни степени. Божието царство е сферата на века, който идва, популярно наречен небе; след това ще разберем благословенията на Неговото царство, чрез съвършенството на тяхната пълнота. Но царството сега е тук. Съществува област на духовно благословение, в която трябва да влезем днес и да се радваме отчасти, но действително влизаме в благословенията на Божието царство (управление).

Ние се молим: „Да дойде царството ти, да бъде волята ти на земята, както е на небето”. Уверението, че тази на тази молитва ще бъде отговорено, когато Бог ще доведе човешката история до Божествено предопределения край, дава възможност на християнина да поддържа баланса и здравия разум, в безумния свят, в който живеем. Съчувстваме на  тези, които нямат тази надежда. Благодаря на Бог, че неговото царство идва и ще изпълни цялата земя.

Когато се молим: „Да дойде Твоето царство”, ние също искаме Божието царство да дойде тук, сега, днес. Това е главната загриженост в тези изложения, читателя да може да посрещне Божието царство или Божието царство да го посрещне. Също така трябва да се молим: „Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти”, в църквата ми, както е в небето. Животът и връзката между вярващите в християнската църква, трябва да бъде връзка между хора, всред които е установена Божията воля– нещо като небе на земята. „Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти” в моя живот, както е в небето. Това е включено в нашата молитва за идването на царството. Това е част от евангелието за Божието царство.