Дворец във времето

Този, който иска да влезе в светостта на деня първо трябва да остави богохулството на шумната търговия, на връзката си с труда. Той трябва да се отдалечи от крясъците на дисхармоничните дни от възбудата и яростта на алчността и от предателството и вгорчаването на собствения си живот. Той трябва да се сбогува с ръчния труд и да разбере, че света вече е бил създаден и ще оцелее без помощта на човека. Шест дни седмично ние се борим със света, изстисквайки печалба от земята, в събота ние се грижим специално за семето на вечността, което е било посято в душата. Светът притежава ръцете ни, но нашата душа принадлежи на Някой Друг. Шест дни седмично ние трябва да доминираме света, през седмия ден трябва да се опитаме да доминираме над себе си.  

Когато римляните се срещнаха с юдеите и тяхната стриктна вярност към закона за въздържане от работа в събота, единствената им реакция беше презрение. Съботата е знак за юдейския мързел, беше мнението на Juvenal, Сенека и други.

В защита на съботата, Philo, говорителя на гръцки говорещите юдеи в Александрия казва: „На този ден ни е заповядано да се въздържаме от всякаква работа, но не защото закона внедрява разпуснатост... Нейната цел е да даде на човека отдих от продължителния и безкраен труд и чрез освежаване на техните тела, с редовно изчислена система на намаляване на интензивността да ги изпрати възстановени към старите им дейности. Възстановяването на дъха помага не само на обикновените хора, но също и на атлетите да съберат сили и със сила да се заемат веднага и търпеливо с всяка от задачите, които са поставени пред тях.”¹

Тук съботата не е представена в духа на Библията, но в духа на Аристотел. Според Stagirite „Ние се нуждаем от почивка, защото не можем да работим непрекъснато. Така че почивката не е край” тя е дадена „заради активността”, за събиране на сили за нови усилия.² За Библейския ум труда е средство водещо към край, а съботата като ден за почивка, като ден за въздържане от труд, тя не е дадена за възстановяване на силите на човека, за да бъде готов за бъдещите дни на труд. Съботата е дадена поради живота. Човекът не е животно, което се труди и съботата не е за повишаване на работоспособността му. „Последна в сътворението, първа в намерение”³, съботата е „края на сътворението на небето и земята”⁴.

Съботата не е дадена заради седмичните дни, седмичните дни са дадени заради съботата.⁵ Тя не е антракт, но връхната точка на живота.

Три от Божиите дела обозначаваха седмия ден: Той си почина, Той благослови и Той освети седмия ден (Бит. 2:2-3). Към забраната за труд е прибавено благословението на наслада и ударението за святост. Не само ръцете на човека празнуват този ден, но езика на душата пази съботата. В събота човек не говори по начина, по който говори през останалите дни. Дори мисли за бизнес и работа трябва да бъдат избягвани.

Трудът е занаят, а съвършената почивка изкуство. Тя е резултат на съгласието между тялото, ума и въображението. Постигането на степен на превъзходство в изкуствата изисква приемането на дисциплина, човек трябва да отблъсква ленивостта. Седмият ден е Дворец във времето, който ние построяваме. Той е направен от душа, радост и резервираност. В неговата атмосфера дисциплината е напомняне за близост до вечността. Наистина великолепието на деня е изразено чрез термините на въздържане в категорията на негативната теология, която казва, че никога не можем да кажем какво е Той (съботния ден) ние само можем да кажем какво Той не е. Често чувстваме колко недоброкачествена щеше да бъде сградата, ако беше изградена от нашите ритуали и дела, които са много несръчни и често досадни. По какъв друг начин може да се изрази славата в присъствието на вечността, ако не в тишината чрез въздържане от шумни дела? Тези ограничения са като песни за тези, които знаят как трябва да стоят в присъствието на царица. 

Съществува дума, която е изричана рядко, дума за чувство, което е толкова дълбоко, че е трудно да бъде изразено: любовта за съботата. Думата се среща рядко в нашата литература, въпреки това чувството е изпълвало нашите песни и настроения в продължение на повече от две хиляди години. Изглежда, че всички хора са обичали седмия ден. Повечето от нейния дух може да бъде разбран само като пример на любов, която е преминала в крайност.  В поемите за рицарите в средните векове „основния принцип беше, че любовта винаги трябва да бъде абсолютна, и че всяка мисъл и дело на обичащите се трябваше по всяко време да отговаря на най-крайните чувства, емоции или желания, които са възможни за тях.”

Любовта за трубадурите и техните дами беше извор на радост. Нейните заповеди и крайна нужда бяха най-висшия закон за живот. Любовта беше служба за рицарите, тя беше вярност и посвещение, тя беше най-благородния дар на човека. Също така тя беше извора на превъзходство, вдъхновението за най-високото дарение, което човека правеше.⁶ Рицарската култура създаде романтично схващане за преклонение и любов, които в комбинация от мит и страст доминират до днес ума на западния човек. Еврейското съдействие относно идеята за любов е разбирането за любов към съботата, любовта за ден, за дух във формата на време.

Какво е това, което е толкова ярко относно ден? Какво е това, което е толкова ценно, че да плени сърцето? Това е така, защото седмия ден е мина, където ценните метали на духа могат да бъдат намерени, с които може да се изгради Двореца във времето, измерение, в което човека е едно с Божеството, измерение, в което човека се стреми да се доближи до Божественото.

Къде може да бъде намерена приликата на Бог? В пространството не съществува качество, което да има нещо общо със същността на Бог. На върха на планината няма достатъчно свобода, в тишината на морето няма достатъчно слава. Приликата на Бог може да бъде намерена във времето, което е маскирана вечност.

Изкуството на пазене на седмия ден е изкуството на рисуване върху платното от време, мистериозната величественост на кулминацията на сътворението; както Той освети съботния ден, така трябва да го осветим и ние. Любовта към съботата е любовта на човека към това, което той и Бог имат общо. Нашето пазене на седмия ден е перифразиране на Неговото освещаване на седмия ден.

Какво би бил свят без съботата? Това щеше да бъде свят, който познаваше само себе си или Бог, който е изопачен като предмет или като пъкъла, който разделя Бог от света; свят без видение за прозорец към вечността, който се отваря във времето.

Въпреки всичкото идеализиране няма опасност идеята за съботата да се превърне в приказка. Въпреки всичкото романтично идеализиране съботата остава конкретен факт, правна институция и социален ред. Няма опасност тя да се превърне в отделен от тялото дух, тъй като духа на съботата трябва винаги да бъде съгласие с действителни дела, с определени действия и въздържане. Истинското и духовното са едно, както душата и тялото в живия човек. Законът трябва да очисти пътеката, душата трябва да почувства духа.

Това е, което древните равини чувстваха: Съботата изисква цялото внимание на човека, службата и не раздвоената преданост на пълна любов. Логиката на това разбиране ги принуждаваше непрекъснато да увеличават системата от закони и правила за пазене. Те се опитаха да облагородят човешкото естество и да го направят достойно за присъствието му в царския ден.

Законът и любовта, дисциплината и насладата не бяха свързани всякога. В своя прочут страх относно оскверняване духа на деня, древните равини установиха ниво на пазене, който е в досега на възвишените души, но не рядко отвъд досега на обикновения човек.

Прославянето на деня, изискването за стриктно пазене не водеше равините към обожествяване на закона. „Съботата е дадена на вас, не вие на съботата.⁷” Древните равини знаеха, че прекалената святост може да застраши изпълнението на същността на закона.⁸ „Според Тора няма нищо по-важно, отколкото запазването на човешкия живот... Дори когато съществува най-малката възможност, че живота може да бъде нарушен, човек трябва да пренебрегне всяка забрана на закона.⁹” Човекът трябва да пожертва заповедта заради човека, вместо да пожертва човека заради заповедта. Целта на Тора е да даде живот на Израел, в този свят и света, който идва.¹⁰

Продължителна строгост може много да угнети, а лекомислеността със сигурност ще унищожи духа на деня. Човек не може да поправи нежно изделие с копие или да оперира мозъка с острието на плуг. Винаги трябва да помним, че от време на време съботата не може да бъде място за развлечение или лекомислие, тя не е ден за фойерверки или правене на салто, но тя е ден, в който ние трябва да поправяме нашия разкъсан живот, да събираме, вместо да разпиляваме време. Труд, в който няма достойнство е причина за скръб, почивка без дух, извор на поквара. Наистина забраните са успели в предотвратяване вулгаризирането на великолепието на деня.

Хората в Рим искаха настойчиво две неща, хляб и забавления.¹¹ Но човека не живее сам с хляб и забавления. Кой е този, който ще го научи да иска настойчиво духа на свещения ден?

Съботата е най-ценния дар, който човечеството е получило от небесната съкровищница. През цялата седмица ние мислим: Духът е твърде далеч и ние се поддаваме на духовен абсентеизъм или започваме да се молим: Изпрати ни малко от Своя Дух. В събота Духа умолява: Приемете добродетели от мен...

Въпреки това, предложението на духа често е величествено за нашите лекомислени умове. Ние приемаме спокойствието и облекчението, от където идват и което представя. Затова ние се молим за разбиране:

„Нека децата ти да осъзнаят и разберат, че тяхната почивка идва от теб и че да почиват, означава да освещават Твоето име.¹²”

Пазенето на съботата е празнуване на коронацията на деня в духовното странстване във времето, въздуха, който вдишваме „когато я наричаме наслада”.

Наречи съботата наслада:¹³ Наслада за душата и наслада за тялото. Тъй като има много дела, от който човек трябва да се въздържа от правенето им в събота „може би мислите, че съм ви дал събота за ваше неудоволствие. Със сигурност съм ви дал събота за ваше удоволствие.” Да осветиш съботата не означава, че трябва да потъпкваш себе си, но противно на това: Ти трябва да я осветиш с цялото си сърце, с всичката си душа и с всичките си сетива. Освещавайте съботата чрез избрани храни, чрез прекрасно облекло, задоволете духа си с удоволствие и аз ще ви наградя за това удоволствие.”¹⁴

За разлика от Деня на омилостивението, съботата не е посветена изключително на духовни цели. Тя е ден, както на душата, така и на тялото; спокойствие и удоволствие са интегрална част от пазенето на съботата. Цялостният човек, всичките му способности трябва да споделят благословението.

Един принц бил изпратен в робство и бил принуден да живее анонимно между груби и неграмотни хора. Изминали години, през които той жадувал да бъде отново със своя баща, царя и мислел за своята страна. Един ден до него достигнало съобщение, че баща му ще го върне отново в двореца и той искал от него да не забравя своите царски маниери. Радостта на принца била голяма и той очаквал с нетърпение да празнува деня. Но никой не може да празнува сам. Така че той поканил хората в местната кръчма и поръчал достатъчно храна и напитки за всеки от тях. Празненството било пищно и всеки един от тях се радвал, хората, заради напитките, а принца заради завръщането си в двореца.¹⁵ Душата не може да празнува сама, така че тялото трябва да бъде поканено, за да участва в радостта на съботата.

„Съботата ни напомня за двата свята – за този свят и за света, който идва, тя е пример за двата свята. Съботата е радост, святост и почивка. Радостта е част от този свят, святост и почивка са неща от света, който идва.”¹⁶

Пазенето на съботния ден не означава само да се подчиняваш или да се съобразяваш стриктно с Божията заповед. Пазенето е празнуване на сътворението на света и създаването на седмия ден отново, величеството на светостта във времето, ден за почивка, ден за свобода” ден който е като „господар и цар на всички останали дни”¹⁷, господар и цар в държавата на времето.

Как тряБва да преценим разликата между съботата и останалите дни? Когато ден като сряда дойде, неговите часове са празни, и освен, ако не прикачим някакво значение към тях, те остават без характер. Часовете на седмия ден са значими от само себе си, тяхното значение и красота не зависят от никакво дело, печалба или прогрес, който сме постигнали. Те притежават красотата на величественост.

„Красота и величественост са корона на победа, ден за почивка и святост... почивка в любов и щедрост, истинска и оригинална почивка, почивка, която дава мир и спокойствие, спокойствие и сигурност, съвършена почивка, с която Ти си задоволен.”¹⁸

Времето е като пустош. То притежава величественост, но няма красота. Неговата странна, ужасяваща сила винаги е пораждала страх, но рядко е била одобрявана. След това ние пристигаме в седмия ден и съботата е надарена с блаженство, което очарова душата, което преминава в нашите мисли с лекуващо състрадание. Това е ден, в който часовете не се изместват. Това е ден, който може да успокои всичката тъга.

Никой, дори неукия, груб човек, не може да остане безчувствен пред нейната красота. „Дори неукия изпитва страхопочитание от деня.”¹⁹ Древните равини вярваха, че е почти невъзможно да се излъже в свещения съботен ден.”

Какво означава думата „събота”? Според някои, това е името на Пресветия.²⁰ След като думата Събота е име на Бог, човек не трябва да го споменава на нечисти места, места на които думите на Тора не трябва да бъдат изговаряни. Някои хора внимават да не го изговарят напразно.²¹

Седмият ден е като дворец във времето с царство достатъчно голямо за всеки. Той не е ден, но атмосфера. Той не е различно състояние на съзнанието, но различен климат, изглежда, че вида на всички неща се променя някак си. Основното съзнание е това, че ние сме в съботата, вместо за съботата, която е с нас. Може би ние не знаем дали нашето разбиране е правилно, дали нашите чувства са благородни, но въздуха на деня ни обгръща като извор, който се разпростира над земята без нашата помощ и без да го забележим.

„Колко скъпоценен е празника на шатро разпъването! Живеейки в шатрата дори нашето тяло е обградено от светостта на заповедта” – каза един равин на своя приятел. Отговаряйки на това приятеля каза: „Съботния ден е дори повече от това. По време на празника ти можеш да напуснеш шатрата за известно време, докато съботата те обгръща независимо къде отиваш.”

Разликата между съботата и останалите дни не може да бъде забелязана във физическата структура на нещата, в тяхното пространствено измерение. Нещата не се променят в този ден. Съществува само разлика в измерението на времето, в отношението на всемира спрямо Бог. Съботата предшества сътворението и съботата го завършва, тя е съвкупността на духа, който света може да понесе.

Това е ден, който облагородява душата и прави тялото мъдро. Следната история може да илюстрира тази мисъл.

Веднъж един равин бил затворен в пещера от преследващите го, където не достигала никаква светлина, така че той не знаеше кога е ден и кога нощ. Нищо не го измъчваше толкова много, отколкото мисълта, че той беше възпрепятстван да празнува съботата с песни и молитва, както той е правил от своята младост. Освен това, неговото непобедимо желание да пуши също му причиняваше болка. Той се притесняваше и упрекваше, че не може да победи тази си страст. Отведнъж той усети, че притеснението изчезна, когато глас, вътре в него му каза: „Сега е петък вечер! Това винаги ставаше, когато моето желание за всичко, което е забранено в събота ме напускаше.” С радост, той се изправи и със силен глас благодари на Бог и благослови съботния ден. Това продължи от седмици на седмица, неговото измъчващо го желание за тютюн го напускаше редовно преди настъпването на съботния ден.”²²

Тя е една от най-високите награди в света, извор на сила и вдъхновение за издържането на изпитания и за благороден живот. Работата през дните на седмицата и почивката в събота са взаимно свързани. Съботата е вдъхновителя, а останалите дни са вдъхновени.

Думите: „На седмия ден Бог свърши делото си” (Бит. 2:2), изглеждат загадъчни. Не се ли казва: „Той си почина на седмия ден”? „В шест дни Бог направи небето и земята” (Изх. 20:11). Със сигурност ние очакваме от Библията да ни каже, че на шестия ден Бог завърши делото си. Древните равини ни казват, че явно е имало дело на сътворение и на седмия ден. Точно както небето и земята бяха сътворени в шест дни, менуха (почивка) беше създадена в събота.

„След шестте дни на сътворението, какво все още липсваше на света? Менуха! Съботата дойде, менуха дойде и света беше завършен.”²³

Думата менуха, която обикновено се превежда като „почивка” тук означава много повече, отколкото въздържането от работа и напрежение, повече, отколкото свобода от скръб, напрежение или активности от какъвто и да е вид. Менуха не е негативна идея, но нещо, което е истинско и съществено позитивно. Това трябва да е било вярването на древните равини, ако те са вярвали, че се е изисквало специално дело на сътворение за извикването й в съществуване и че всемира нямаше да бъде завършен без нея.

Какво беше създадено на седмия ден? Спокойствие, тишина, мир и почивка.”²⁴

За библейския ум менуха е същото като щастие²⁵ и спокойствие, като мир и хармония. Думата, с която Йов описва състоянието, за което той жадуваше след този живот е извлечена от същия корен, както думата менуха. Това е състоянието, в което човека лежи неподвижно, състояние, в което злите престават да създават проблеми и уморените намират почивка.²⁶ Това е състояние, в което няма борби и войни, няма страх или недоверие. Състоянието на добрия живот е менуха. „Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води (водите на менухот)²⁷ ме завежда.”  По-късно менуха се превърна в синоним за света, който идва, за вечния живот.²⁸

През шестте вечери на седмицата ние се молим: „Пази нашето влизане и нашето излизане.” Вместо това в събота вечер ние се молим: „Обгърни ни с палатката на своя мир.” Връщайки се от синагогата ние пеем песента:

Мир на вас

Ангели на мира.²⁹

Седмият ден пее. Една стара алегория казва: „Когато Адам видя величието на съботата, нейното величие и слава и радостта, която тя даде на всички същества, той изпя песен на хвала за съботния ден, като че ли отдаваше слава на съботния ден. Тогава Бог му каза: Ти изпя песен на хвала за съботния ден, а не пееш за мен, Бога на съботата. Тогава съботата се изправила и се поклонила на Бог, казвайки: Добро нещо е да благодарим на Бог. Тогава цялото творение добавило: И да пеем хвала на теб о Всевишни.”³⁰

„Ангелите имат шест крила, едно за всеки ден от седмицата, с които те пеят своите песни; но те не пеят в събота, защото в събота те пеят песни на Бог.³¹” Съботата е, която вдъхновява всички същества да пеят хвала на Бог. В сутрешната съботна литургия се казва:

На Бог, който си почина от всичките си дела на седмия ден и се възнесе на славния си трон.

Той облече деня за почивка с красота, Той нарече съботата наслада.

Това е песента и хвалата на седмия ден, на който Бог си почина от делата си.

Самият седми ден издава хвала. Песента на седмия ден:

Добре е да прославим Бог! Затова всички Божии създания благословете Го.

Съботата учи всеки, на кого да отдават хвала.

Забележки

 1. Philo, De Specialibus Legibus, 11,60 (Loeb Classics, Philo, VII).

2.  Ethica Nicomachea X,6.

3. Rabbi Solomo Alkabez, Lechah Dodi.

 4. The Evening Service for the Sabbath.

 5. Zohar, 1, 75.

6. H. O. Taylor, The Medieval Mind, I, p. 588 ff.

7. Mekilta to 31:13

8. Genesis rabba 19,3

9. Освен забраната за идолопоклонство, прелюбодейство и убийство. 

10. Otzar ha-Geonim, Yoma, p. 30,32.

11.  Duas tantum res anxius optat, panem et circenses, Juvenal, Satires X.80.

12. Следобедната молитва за съботата.

13. Исая 58:13. „Този, който смалява насладата на съботата, като че ли ограбва Шекхниах, тъй като съботата е единствената Божия дъщеря.” Tikkune Zohar 21, ed. Mantua 1558, 59b.

14.  Deuteronomy rabba 3,1; виж Midrash Tehillim, chap. 90.

15. Виж Toledot Ya'akob Yose/, Koretz, 1760, p. 203c.

16. Така че в събота ние казваме...  „Нека се веселят небесата и нека се радва земята” (Пс. 96:11) „Небето е символ на света, който идва, света на душите, докато земята е символ на този сват, който е земен и смъртен.” Al Nakawa, Menorat ha-Maor, ed. Enelow, II, 182.

17. Shibbole ha-Leqet, chap. 126.

18. Следобедната молитва за съботата.

19. Jer. Demai II, 23d.

20. Zohar, 88b. cf. 128a.

21. Rabbi Zvi Elimelech of Dynow, Bne Issachar, Shabbat, 1.

22. B. Auerbach, Poet and Merchant, New York, 1877, p. 27.

  23. Quoted as a Midrash by Rashi on Megillah 9a; on Genesis 2:2; Tosa/ot Sanhedrin 38a.

         Според гръцко юдейския философ Aris­tobulus, на седмия ден беше създадена светлината, в която могат да се видят всички неща, а именно светлината на мъдростта. See Eusebius, Praeparatio Evangelica, ed. Gifford, Book XIII, chap. 12, 667a.

24. Genesis rabba 10,9.

  25. Второзаконие 12:9; сравни с  3 Царе 8:56; Псалми 95:11; Рут 1:19.

26. Йов 3:13.17; виж 14:13 ff.

27. Псалми 23:1-2.

28. Shabbat 152b; също виж Kuzari V,10; Yalkut Reubeni, Am­sterdam, 1700, 174a, и молитвата El male rahamim.

29. Виж Shabbat 119b.

  30. Wertheimer, Batei Midrashot, Jerusalem, 1950, p. 27; виж L. Ginzberg, Legends of the Jews, I, 85; V, 110.

  31. Zarua, II, 18c. Виж поправката на текста, както е предложена от L. Ginzberg, The Legends of the Jews, V, 101; Geonica II, 48. Сравни с прекрасната легенда в Yalkut Shimoni, Tehillim, 843.