Отвъд цивилизацията

Индустриалната цивилизация е продукт на труд, на напрежението на човека за власт, за печалба, за произвеждането на стоки. Тя започна, когато човека не беше доволен от това, което съществуваше в природата и започна да се бори със силите в природата, за да може да повиши своята сигурност и да увеличи своето удобство. Използвайки Библейския език, целта на цивилизацията е да покори земята, да има власт над животните.

Колко горди сме от своите победи в борбата си с природата, горди от множеството инструменти, които успяхме да изобретим, от множеството на търговски стоки, които можем да произведем! Въпреки това нашите победи също така приличат и на поражения. Независимо от нашия триумф, ние сме станали жертви на труда на ръцете си, като че ли силите, които сме победили са ни победили.

Нашата цивилизация път ли е към бедствие, както много хора вярват? Цивилизацията по същество зло ли е, което трябва да бъде отхвърлено и осъдено? Вярата на юдеина не е относно бягство от този свят, но относно начин да бъде в и над този свят, не да отхвърли, но да надхвърли цивилизацията. Съботата е ден, в който научаваме изкуството да надхвърлим цивилизацията.

Адам беше поставен в Едемската градина „да я обработва и да я пази” (Бит. 2:15). Труда не е само съдба на човека, той е надарен с божествено достойнство.  След като яде от плода на дървото за познаване на добро и зло, той беше осъден да се мъчи, не само да се труди „С труд ще се прехранваш ... през всичките дни на живота си” (Бит. 3:117). Трудът е благословение, мъката е нещастието на човека.

Съботата като ден за въздържане от работа не е обезценяване, но утвърждаване на труда и Божествената възхвала на неговото достойнство. Да се въздържаш от работа в седмия ден е продължение на заповедта: „Шест дни да работиш и да вършиш своите си дела”.¹

„Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а седмия ден, е събота на Господа твоя Бог”. Точно както ни е заповядано да пазим съботата, също така ни е заповядано да се трудим.² „Обичай работата...³” Задължението да работим шест дни е също така част от Божия завет с човека, както задължението за въздържане от труд през седмия ден.⁴

Отделянето на един ден в седмицата за свобода, ден, в който не трябва да използваме инструментите, които много лесно могат да бъдат превърнати в оръжия за унищожение, ден, в който да бъдем със себе си, ден на откъсване от вулгарното, ден на независимост от външни задължения, ден, в който не се покланяме на идолите на техническия прогрес, ден, в който не използваме пари, ден на примирение в икономическата борба с нашия съсед и силите на природата – съществува ли инструкция, която съдържа по-голяма надежда за прогреса на човека освен съботата?

Отговора на най-досадния проблем не може да бъде открит в отхвърляне на цивилизацията, но в постигането на известна степен на независимост от нея.

По отношение на външните дарби, на външни притежания съществува само едно правилно отношение – да ги притежаваме и да можем да живеем без тях. В събота ние живеем, като че ли сме независими от индустриалната цивилизация, главно ние се въздържаме от всякаква активност, която се стреми да направи или да оформи отново нещата от пространството. Царската привилегия на човека, да победи природата е преустановена на седмия ден.

Какви са видовете труд, които не трябва да се върши в събота? Според древните равини, това са делата, които бяха необходими за направата и обзавеждането на светилището в пустинята.⁵ Самата събота е светилище, което построяваме във времето.

Едно нещо е да се надбягваш или да си движен от превратностите, които заплашват живота, а съвсем друго нещо да стоиш неподвижно и да прегърнеш присъствието на един момент от вечността.

Седмият ден е примирението в жестоката борба на човека за съществуване, временно примирие на всички конфликти, лични и социални, мир между човек и човек, човек и природа, мир в човека, ден, в който работене с пари е смятано за оскверняване, в който човека признава своята независимост от това, което е главния идол на света. Седмият ден е изход от напрежението, освобождаването на човека от собствената му морална нечистота, въвеждането на човека като суверен в света на времето.

В развълнуваното море на времето и скръбта съществуват острови на тишина, където човека може да влезе в пристанище и да получи обратно своето достойнство. Островът е седмия ден, събота, ден за откъсване от нещата, инструментите, практичните дела, а също така и за свързване с духа.

Цялата събота трябва да бъде прекарана „в привлекателност, мир и голяма любов ... тъй като дори злите в ада изпитват мир в този ден”. Така че е двоен грях, да се гневиш в събота. „В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си” (Из. 35:3). Този стих е изтълкуван да означава: „Не трябва да запалвате огъня на спор, нито горещината на гнева.⁶” Не трябва да палите огън, дори огъня на праведно възмущение.

В дните, в които воюваме и от чиято грозота страдаме ние гледаме към съботата като нашата родна страна, като наш източник и назначение. Тя е ден, в който изоставяме нашето плебейско занимание и култивираме нашето автентично състояние, в което можем да участваме в благословение, в което сме това, което сме, независимо от това дали сме учени или не или дали нашия устрем е успешен или не, тя е ден на свобода от социалните условия.

През цялата седмица може да се чудим и притесняваме дали сме бедни или богати, дали успяваме или пропадаме в нашите професии, дали сме изпълнили или не сме успели да изпълним нашите цели. Кой може да се чувства тъжен, когато вижда тези бързо прелитащи пред погледа картини от вечността, освен да се чувства потресен от суетата да бъде толкова отчаян?

Съботата не е време за лични тревоги и грижи за каквито и да е активности, които могат да нарушат духа на радост. Съботата не е време за припомнянето на грехове, за изповед, за покаяние или за молитва за освобождаване от нещо, което имаме нужда. Тя е ден за хвала, не ден за молби. Пост, тъгуване и изяви на скръб са забранени. Съботата нарушава дори периода на скръбта. Ако някой посети болните в събота, той трябва да каже: „Събота е, не трябва да се оплакваме, много скоро ще бъдете излекувани.⁷” В събота човек трябва да се въздържа от труд и напрежение, дори от напрежение в служба на Бог.⁸

Защо осемнадесетте благословения не се рецитират в събота? Това е така, защото съботата ни беше дадена от Бог за радост, за наслада, за почивка и не трябва да бъде помрачавана от тревоги и скръб. Ако някой е болен в семейството, трябва да имаме предвид това, когато цитираме благословениета: „Излекувай болните” защото той може да се натъжи и да изгуби радостта си в събота. Поради същата причина в събота след хранене ние произнасяме в молитва молбата „да няма скръб или проблеми в деня за почивка”⁹. Грях е да бъдеш тъжен в събота.¹⁰”

Съботата е ден на хармония и мир, мир между човек и човек, мир в човека, и мир във всички неща. На седмия ден човека няма право да поправя Божието Слово, да нарушава състоянието на физическите неща. Тя е ден за почивка, както за човека, така и за животното.

„В него да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.”¹¹

Веднъж равин Соломон от Radomsk пристигнал в определен град, където му било казано, че живеела една жена, която познавала известния равин Елимелех. Тя била твърде възрастна, за да излиза от дома си, така че той отишъл да я посети и поискал тя да му разкаже това, което е знаела за великия учител.

„Не знам какво ставаше в стаята му, тъй като аз работех в кухнята. Мога да ти кажа само едно нещо. През седмицата домашните прислужници често се караха, което е нещо нормално. Но седмица след седмица, в петък, когато съботата почти настъпваше, духа в кухнята ставаше като дух по време на Деня на омилостивението. Всеки беше завладян от духа да иска прошка от всеки. Всички бяхме изпълнени с чувството за привързаност и вътрешен мир.”¹²

По този начин съботата е повече като примирение, повече като антракт, тя е дълбока, съзнателна хармония на човека със света, съчувствие към всички неща и участие в духа, който свързва това, което е отдолу и което е отгоре. Всичко, което е божествено в света е въведено в хармония с Бог. Това е съботата и истинското щастие във всемира.

„Шест дни ще се трудиш и ще вършиш всичката си работа” (Из. 20:8). Възможно ли е за човека да свърши всичката си работа в шест дни? Нашата работа не остава ли завинаги незавършена? Това, което стиха предава е следното: Почивай си в събота, като че ли всичката ти работа е завършена. Друго тълкуване казва: Почини си дори от мисълта за труд.”¹³

Един набожен мъж веднъж се разхождал в лозето си в събота. Той видял, че оградата е повредена, така че решил да я поправи след отминаването на съботата. В края на съботата той решил, че след като мисълта за поправяне на оградата се е породила в събота, той никога не трябва да я поправя.¹⁴

Забележки

1. Изход 20:9; 23:12; 31:15; 34:21; Левит 23:3; Второзаконие 5:13.

2. Mekilta de-Rabbi Shimeon ben Yohai, ed. Hoffmann, Frankfurt a.M. 1905, p. 107.

3. Pirke Abot 1,10.

4. Abot de-Rabbi Natan, ed. Schechter, chap. 11.

5. Виж Shabbat 49b.

6. Rabbi Isaiah Horowitz, Shne Luhot ha-Berit, Frankfurt a.d. Oder, 1717, p. 131a.

7. Shabbat 12a.

 8.  Rabbi Sheshet обикновено поставяше учениците си на места, които бяха огрени от слънцето, през лятото и на сянка, през зимата, така че те да се изправят бързо (когато той ги поучаваше в събота). Rabbi Zera обикновено търсеше двама ученика, (които участваха в учебна дискусия) и им казваше: Моля ви не я осквернявайте (съботата, като пренебрегвате нейната наслада и радост)”. Shabbat 119a-b.

  9. Al Nakawa, Menorat ha-Maor, II, 191.

 10. Sefer Hasidim, ed. Wistinetzki, Berlin, 1924, p. 426; see Jer. Berachot 5b.

11. Второзаконие 5:15.

12. K. Kamelhar, Dor De'ah, Bilgoraj, 1933, p. 127.

13. Mekilta to 20:9.

Според Edward Mahler, глагола "shabbat" не означава „да почивам”, но „да бъда цялостен”, „да бъда завършен”. Съществителното Shabbatu, на вавилонски означава цикъл в хронологичен смисъл, деня, в който луната завършва цикъла си, деня на пълната луна. Der Schabbat, ZDMG, LXII, 33-79.

14. Jer. Shabbat 15a.