Вечността изрича ден

През шест дни от седмицата духа е сам, игнориран, изоставен, забравен. Работейки усилено, когато е обзет от тревоги, оплетен в безпокойство, човека не може да мисли за вечната красота. Но духа чака човека да се присъедини към него.

„Тогава идва шестия ден. Тревогата и напрежението отстъпват място на радостта, която предшества велико събитие. Съботата е все още далеч, но мисълта за предстоящото й идване, раздвижва в сърцето страстното желание да бъде готово и достойно да я посрещне.

Възложено е на всеки човек да бъде много ревностен в приготвянето за съботата, да бъде бърз и прилежен като човек, който е чул, че царицата ще дойде, за да пренощува в неговия дом, или че невестата и придружаващите я, идват в неговия дом. Какво би направил този човек? Той ще се зарадва много и ще възкликне: „Каква чест ми оказва с решението си да гостува в моя дом!” Той ще каже на слугите си: „Пригответе дома, изчистете го и поставете всичко на място, пригответе леглата за тези, които идват, а аз ще отида за да купя хляба, месото, рибата и каквото още мога да купя в тяхна чест. Този човек ще бъде деен в приготвянето на храната, въпреки че той притежава хиляди слуги.

Кой е по-велик от съботата, който е невеста и царица и който е наречен възхитителен? Хиляди пъти повече господаря на дома трябва да бъде прилежен в своята подготовка, въпреки че той има хиляди слуги”.¹

„Това е практиката на равин Юда бен Илаи – в навечерието на съботата леген с топла вода беше донесен пред него, и той уми ръцете, лицето и краката си, след което се облече с ленени дрехи украсени с везни. Той приличаше на Божий ангел.”²

„Когато равин Хамнуна древния, излизаше от реката в петък след обяд (след като се беше изкъпал) той искаше да си почине малко на брега и издигайки очите си в благодарност, той казваше, че седеше там, за да наблюдава радостната картина на ангелите, които слизаха и се изкачваха на небето. При всяко идване на съботата той казваше, че човека е уловен в света на душите. Щастлив е този, който е запознат с тайните на своя Бог.”³

Свещите се запалват, след като всичката работа е приключила. Точно както сътворението започна със светлина: „Нека бъде светлина”, точно така празнуването на сътворението започва със светлина. Жената е тази, която въвежда радостта, представя най-изящния символ, светлина, да доминира атмосферата в дома.

Светът се превръща в място за почивка. Първият час пристига като водач и издига умовете ни над обичайните мисли. Хората се събират, за да поздравят идването на седмия ден, докато съботата разполага присъствието си над полетата, в нашия дом, в нашите сърца. Това е момент на възкресение на спящия дух в нашите души.

Освежени и подновени, облечени в празнични дрехи, олюлявайки се в замечтано очакване породено от интуиции за вечността, някои от нас са завладени от чувства, като че ли всичко, което те имат да кажат е като було. Не съществува достатъчно величественост в нашите души, за да можем да открием чрез думи възела на времето и вечността. Човек би желал да може да пее вместо всички поколения. Някои хора припяват най-великата от всички песни: Песента на песните. Каква древна привързаност, какво натрупване на душа извира от тази песен! Това е песен на любов за Бог, песен на страст, носталгия и нежно извинение.

Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.
Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи; Ако някой би дал целия имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели.

Мисълта е пропъдила мястото за търговия. Във вятъра се чува песен и радост в дърветата. Съботата идва в света, разпръсваща песен в тишината на нощта, вечността ни дава ден. Къде са думите, които могат да съперничат на тази мощ?

Гласът Господен е над водите;

Гласът Господен е силен;

Гласът Господен е величествен.

Гласът Господен троши кедри

А в храма Му всеки възгласява: Слава!

Всички излизаме, за да посрещнем царицата, да направим серенада на невестата.

Ела възлюблени!

Нека отидем и посрещнем съботата!

Сион е разрушен, Ерусалим лежи в прахта. През цялата седмица има само надежда за изкупление. Но когато съботата влиза в света, човека е докоснат от момент на действително изкупление; като че ли за момент духа на Месия преминава над лицето на земята.

Светилище на Царя, град на Царя, изправи се!

Излез от развалините си.

Достатъчно дълго си живял в долината на сълзите...

Изтърси праха от себе си, изправи се!

Облечи славните си дрехи, народе мой.

Не се срамувайте и не се смущавайте.

Защо сте паднали духом?

Защо плачете?

Измъчените всред моя народ са скрити всред вас.

Градът ще бъде възстановен върху древното си място...

Вашият Бог ще се зарадва за вас.

Както младоженец се радва на невестата си.

Преди последния куплет, хората се изправят и се обръща на запад като знак на посрещане на невидимия гост. Всички навеждат главите си за поздрав.

Ела в мир корона на Бог.

Ела с радост и веселие

Всред верния скъпоценен народ.

Ела Възлюблени, посрещни невестата.

Съботата идва като ласка, отнемаща болката, скръбта и мрачните спомени. Нощ е, когато радостта започва, когато разхубавяващото прибавяне на душа, посещава нашите смъртни кости и се спира при тях.

Ние не знаем как да благодарим и какво да кажем:

Ти отваряш с мъдрост небесните двери...

Ти променяш времената...

Ти отдръпваш тъмнината пред светлината...

Ти правиш разлика между ден и нощ.

Но има нещо по велико, отколкото чудото, което света представлява; това е духа. В Неговия свят ние чувстваме неговата мъдрост, в Неговия дух ние виждаме неговата любов.

С вечна любов си възлюбил дома на Израел.

Научил си ни на Тора, заповеди, закон и присъда.

Никога не отнемай Своята любов от нас.

След това отново чуваме думите на Мойсей, който ни учи как да отвръщаме на Божествената любов.

„Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила...”

(Втор. 6:5)

След това прочитаме Божиите думи:

Помни да изпълняваш всички Божии заповеди и да не следваш желанията на сърцето и очите си, които те водят настрана.

Аз съм Господ, твоя Бог, който те изведе от земята на Египет, за да бъда твой Бог. Аз съм Господ, твоя Бог.

Следва отговора:

Сигурно и истина е всичко това.

Той е Господ, нашия Бог, и никой друг, и ние, Израел сме Негов народ.

Ако притежавахме достатъчно дух, може да разберем Неговия суверенитет и да живеем в Неговото царство. Но нашите умове са слаби, раздвояват духа ни.

Простри върху нас своята шатра на мир,

Напътствай ни отново със Своя съвет...

Спаси ни заради името Си.

Забележки

1. Sefer Hasidim, vulgata, § 54.

2. Shabbat 25b. Според някои кабалисти, причината за измиване на ръцете и краката в събота вечер е, че ние сме като свещениците в храма в Ерусалим, които бяха задължени да изпълняват това церемониално умиване на техните ръце и крака, преди да откриеха свещената служба.

3. Zohar, III, 136b. Цитатите в тази глава са от службата в петък вечер, освен този от Песен на песните 8:6-7.