Само небето и нищо друго?

Не беше силата на отчаянието, която породи презрението на равин Симеон към земните дела. Зад неговото безцеремонно отричане на посвещение към този свят виждаме жажда за съкровищата на вечността и чувството на ужас, виждайки хора, които изхабяват живота си в преследването на временния живот и пренебрегват постигането на вечен живот. В своето безгранично доверие, той не видя среден път, нито основа за компромис. Задължението да изследва Тора, което беше пътя за постигане на вечността, притежава изключително право над всеки живот. „Тая книга на Тора да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем” (Исус Навин 1:8). Да прекрати, да отстъпи дори за един час, означаваше да изгуби час от вечния живот, за него, това беше дело на частично самоубийство. Затова равин Симеон не можеше да направи друго, освен да смята всички други действия като неправда.

Един от по възрастните съвременници на равин Симеон бен Йохаи, видния еретик Алиша бен Абуях, който приема противоположната идея. Омагьосан от светската гръцка култура, той посещава училищата и се опитва да отдели студентите от изследването на Тора и ги насърчава да посветят своята енергия на някаква по практична професия:

„Излезте от тук вие мързеливци, престанете да пропилявате дните си. Започнете работа; ти стани дърводелец, ти зидар, а ти шивач, а ти рибар.”¹

Отхвърлянето на този свят от равин Симеон и заслепението на равин Алиша с този свят, представят екстремизъм, който намери малка подкрепа всред техните съвременници. Светият равин Юда бен Илай, който спореше с равин Симеон в полза на римляните, отхвърли прекалените човешки изисквания на равин Симеон. Равин Юда се беше предал на себеотрицание и аскетичност. „Аз не искам да получавам никакви удоволствия от този свят”² – каза той. Неговият съвет към другите беше, че идеалния път е по средата. Животът е сравнен с два пътя, единият от огън, а другия от лед. „Ако ходиш по единия, ще изгориш, ако ходиш по другия, ще замръзнеш. Какво трябва да прави човек? Трябва да ходи по средата.”³

Твърде различно е мнението на равин Симеон. Писанията казват: „Да събирате житото си.” (Втор. 11:14). Какво ни казва този стих? Понеже ни се казва: „Тая книга на Тора да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем” (Исус Навин 1:8) е възможно тези думи да бъдат разбрани по начина, по който са написани (а именно, че никакво време не трябва да бъде посвещавано на други дейности, като например печелене за прехрана), затова има учение, което казва: „Да събирате житото си”, т.е. в същото време може да се упражнява земна професия. Това са думите на равин Исмаил. Равин Симеон бен Йохаи казва: „Ако е възможно за човек да оре, във времето за оране, да сее, във времето за сеене, да жъне във времето за жънене, да вършее във времето за вършитба и да вее във времето за веене – тогава какво ще стане с Тора?”⁴

Равин Симеон и неговия син се явяват в тази история като пълна противоположност на Прометей. Когато Зевс, в знак на отмъщение взе огъня от хората, Прометей го открадна от божеството в небето и го донесе при хората на земята скрит в празно стебло и ги научи изкуството на техниката. За това си дело той беше почетен от хората като основател на цивилизацията, а боговете го наказаха за това и го вързаха за камък, където всеки ден един орел ядеше от неговия черен дроб, който беше възстановен отново през нощта.”⁵ В контраст с това, равин Симеон се опита да отнеме огъня от хората укорявайки ги за това че обработват земята. За това той беше порицан от глас от небето и беше наказан да се върне отново в пещерата за дванадесет месеца.

Най-озадачаващата част на историята е в нейния край. След като прекарва дванадесет години в пещерата в изследване и молитва, двамата светии упорстваха в своето осъждане на всички земните дела. След като бяха порицани от небесния глас и прекараха дванадесет месеца в пещерата, бащата беше излекуван от своето отхвърляне на света. Дори и тогава сина не се примири със света, дори до момента, в който срещнаха „възрастния човек”, който държеше две вързопчета с мирта в чест на съботата, и това даде и на двамата спокойствие и мир. Какво е символичното значение на тази среща? Тя предлага отговор на трагичния проблем с цивилизацията?

Доктрината на равин Симеон беше: Съществува само небе и нищо друго, но небето му се противопостави като каза. Съществува небе и всичко останало. Неговият гняв беше победен от гласа, който каза: Вие излезнахте ли, за да унищожите света ми? Това, което равин Симеон заповяда, гласа потвърди.

Чак, след като равин Симеон и неговия син излезнаха от пещерата, в края на втория им престой техните умове бяха примирени с идеята, че в света, от тази страна на небето си заслужава да се работи. Какво промени мисленето им?

Това беше възрастния човек, който символизираше хората в Израел, които посрещаха съботата с мирта в ръцете си, като че ли съботата беше невеста.

В древните времена миртата беше символ на любов, растението на невестата. Когато отиваше да покани своите приятели са сватбата, младоженеца носеше клончета от мирта в ръцете си⁶. В някои сватбени церемонии съществуваше традицията за благославяне на миртата.⁷ За невестата беше построен сенник с мирта,⁸ а младоженеца носеше венец с рози и мирта.⁹ Традицията изискваше да се изпълни танц с клонки от мирта пред невестата. Равин Юда бен Илай, колегата на равин Симеон бен Йохаи, за когото научихме от спора относно Рим, беше похвален за своите усилия за радостта, която той предизвиква за всяка невеста. Той трябваше да занесе миртови снопчета на сватба, да танцува пред невестата и да възкликне: Красива и грациозна невеста!¹⁰ Възрастния мъж, който в навечерието бързаше да посрещне съботата, държещ две снопчета от мирта в ръцете си¹¹, „представя идеята за Израел, посрещаш съботата като невеста.”¹²

За римляните, техническата цивилизация беше най-високата цел, а също и времето, заради пространството. За равин Симеон духовния живот беше най-високата цел и времето, заради вечността. Неговото заключение, донасящо му покой беше, че: независимо от цялостното посвещение на временни неща, имаше съдба, която щеше да спаси народа на Израел, посвещение, което беше по-дълбоко от всеки интерес – посвещението на съботата.

Тогава това е отговора на проблема с цивилизацията: да не се бяга от областта на пространството, да се работи с нещата от пространството, но да се обича вечността. Нещата са наши инструменти; вечността, т.е. ние сме свързани завинаги със съботата. Израел е включен във вечността. Въпреки че те посвещават шест дни от седмицата на преследване на светски неща, тяхната душа е изискана от седмия ден.

Забележки  

 1. Jer. Hagigah 77b.

2.  Jer. Hagigah 77b.

3. Abot de-Rabbi Natan, chap. 28.

4. Berachot 35b.

  5.  See J. G. Frazer, The Myths of the Origin of Fire, London, 1930, p. 193 1.

6. Bet Midrash, V, 153.

 7. Mishneh Torah, Ishut 10,4.

 8.  Rashi, Shabbat 150b.

9. Mishnah Soiah 9,14; Tose/ta 15,8; Talmud 49b.

Еврейската дума за мирта хадасса беше оригиналното име на красивата Естир (Естир 2:7). В поезията на Хейли невестата е описана като „свободно лееща се мирта, всред дърветата на Едем”.  Виж 1. Low, Die Flora der laden, II, 273. в гръцката митология миртата е специалното растение на Аристотел и символ на любов. Pauly Wissowa, s.v. Aphrodite, p. 2767; s.v. Myrtle, p. 1179.

10. Ketubot 17a. Равин Самуил, сина на равин Исак танцувал с три клончета. Равин Зера казва: Възрастният мъж ни засрамва. Когато равин Самуил умрял, се появил огнен стълб, отделяйки го от останалия свят. Съществува традиция, че огнен стълб установява това разделяне само за един или двама мъже в едно поколение. Виж също Jer. Peah 15d; Jer. Abodah Zara 42c.

11. Миртата е смятана за растение на съботата (The Sabbath needs the myrtle," Sefer Hasidim, ed. Wistinetzki, Frankfurt a.M.; 1924, 553, p. 145). Следвайки равин Исак Луриа, в петък вечер много хора вземат две клонки от мирта, изричат благословението над тях и след това ги помирисват. Виж Shulhan Aruch от Rabbi Isaac Luria, Wilno, 1880, p. 29a; виж също Rabbi Isaiah Horowitz, Shne Luhot ha-Berit, Frankfurt a.d. Oder,1717, p. 133b. Обяснението на Lauterbach за използването на мирт в събота Hebrew Union College Annual, XV, 393f, е несъвместимо с ролята му в историята с равин Симеон бен Йохаи.

В края на съботата, когато допълнителната душа се оттегля, човек трябва да бъде освежен с помирисването на сладките билки, тъй като в този момент „душата и духа са разделени и тъжни, докато дойде миризмата,  за да ги обедини и направи щастливи. Zohar III, p. 35 b. Според Ibn Gabbai, Tola'at Jacob, p. 30a, миртата е за предпочитане в този случай. Сравнете с другите източници, които са цитирани от Lauterbach, Hebrew Union College Annual, XV, 382f. Талмудът винаги споменава използването на ароматични билки за церемонията хавдала, но никога не казва нищо специфично относно миртата. До ден днешен, традицията за благословението над ароматичните билки, които са в кутийка за подправки по време на хавдала е съвместна.

12. Следвайки изказването за „възрастния мъж”, който държеше две снопчета с мирта в чест на съботата, равин Симеон го запита: „Едно снопче не е ли достатъчно”. Възрастния мъж отговори: „Едното е за „напомняне” а другото за „пазене”. Това е забележка за двете различни думи, с които заповедните започват в Изх. 20:8 и Втор. 5:12). Според един стар мистичен текст „помни” е забележка за принципа на мъжа, а „пази” за принципа на жената Bahir, Wilna, 1913, p. 17d. Така че ние може да приемем, че това предаде на равин Симеон идеята, че съботата е невестата, а Израел младоженеца.