Интуиции за вечността

Древна идея е, че съботата и вечността са от едно и също естество. Легендата разказва, че „когато Бог е давал Тора на Израел, Той казал: Деца мои, ако приемете Тора и пазите заповедите Ми, ще ви дам за вечността нещо много скъпоценно.”

Израел попитал: Какво е това скъпоценно нещо, което ще ни дадеш ако изпълняваме Твоята Тора? Отговорът бил: Това е света, който идва.

Покажи ни в този свят пример за света, която идва.

Съботата е пример на света, който идва.”

Древната традиция казва: Света, който идва е охарактеризиран със светостта, която съботата притежава. В този свят, съботата притежава святост, както светостта на света, който идва.

Равин Акива, учителя на равин Симеон бен Йохаи, представя пример за същата идея. „Съществуваше специална песен за всеки ден от седмицата, която левитите пееха в храма в Ерусалим. На първия ден те пееха Земята е Господня, на втория ден те пееха Бог е велик, и пр. В събота те пееха Псалом, Песен за съботния ден, Псалом, песен за времето, което щеше да дойде, за деня, който ще бъде събота и почивка във вечния живот.

Какво е естеството на деня, който ще бъде цяла събота? Това е време, в която „няма нито ядене и пиене, нито земни сделки, но праведните седят на престоли, с корони на главите си, и се наслаждават на блясъка на Шекайна” (сиянието над ковчега на завета).

Според Талмуда, съботата е ме’ен олам хаба, което означава нещо като вечността или света, който идва. Идеята, че седмата част от нашия живот може да бъде изживяна като в рая, е скандална за езичниците и откровение за юдеите. За равин Хаим от Красне, съботата съдържа повече, отколкото залък от вечността. За него съботата е извор на вечността, извора от който небето или живота в света, който идва произлизат.

Освен ако човек не се научи да вкуси от съботата, докато е на тази земя, освен ако човек не започне да оценява вечния живот, този човек няма да се радва на вкуса на вечността в света, който идва. Тъжна е съдбата на този, който не притежава опитност и когато е въведен в небето, той няма да има силата да възприеме красотата на съботата.

Докато юдейската традиция не ни дава дефиниция за идеята за вечността, тя ни казва как да опитаме вечността или вечния живот във времето. Вечния живот не е далеч от нас, той е „посаден вътре в нас”, порастващ отвъд нас. Така че света, който идва не е само посмъртно състояние, спускащ се над душата на следващия ден след отделянето и от тялото. Естеството на света, който идва е вечна събота и седмия ден във времето е пример на вечността. Седмият ден притежава вкуса на седмото небе, и е даден като предвкусване на света, който идва; той е от хи ле’олам, залог за вечността.

Разказва се историята за един равин, който в съня си, влезнал в небето. На него му било позволено да се доближи до рая, където великите Мъдреци на Талмуда, Танаимите, прекарвали вечния си живот. Той видял, че те седят около маси, изследвайки Талмуда. Разочарования равин си мислел: „това ли е всичко, което е в рая?” Изведнъж, той чул глас: Ти си в грешка, Танаимите не са в рая. Раят е в тях.”

Има много неща, които философията може да научи от Библията. За философа идеята за добро е най-възвишената идея. Но за Библията идеята за добро е почти предпоследна, тя не може да съществува без светостта. Доброто е основата, светостта е върха. Бог определени нещата, които създаде в шестте дни като добри, а седмия ден направи свят.  

За еврейската набожност разделянето на човека не е на разсъдък и материя, на свято и не свято. Ние познаваме скверността от твърде дълго, и сме свикнали да мислим, че душата е автомат. Законът за съботата се опитва да ръководи тялото и ума в измерението на светостта. Този закон се опитва да ни научи, че човек не е зависим само от природата, но също и от твореца на природата.

Какво е съботата? Тя е дух във формата на време. С телата си ние принадлежим към пространството, нашия дух, нашата душа се стреми към вечността, стреми се към светостта. Съботата е изкачване към върха. Тя ни дава възможността да осветим времето, да издигнем доброто до нивото на светостта, да гледаме на светостта като въздържане от богохулство.

Наистина дух във формата на време, на вечност, е абсурд за всички тези, които мислят, че духа е една идея в ума на човека, или че Бог е нещо, между всички останали неща. За тези, които разбират, че Бог е почти толкова велик, колкото познатия всемир, че духа е безкраен процес, в който участваме смирено, може да разбере и да преживее какво означава духа да бъде разкрит в определен момент от време. Човек тряБва да е завладян от чудото на времето, за да бъде готов да възприеме присъствието на вечността в единичен момент. Човек трябва да живее и да действа, като че ли съдбата на всичкото време зависи от един момент.

Обикновено ние мислим, че земята е нашата майка, че времето е пари и печалбата наш другар. Седмият ден е напомняне, че Бог е нашия баща, че времето е живот, а духа нашия другар.

Съществува свят на нещата и свят на духа. Съботата е микрокосмоса на духа, тъй като съдържа в себе си  всички елементи на микрокосмоса на духа.

Точно както физическия свят не дължи съществуването си на човека – той просто е там – също така и духа не дължи съществуването си на човешкия ум. Съботата не е свята поради човешката благодат. Бог беше този, който освети съботния ден.

В Библията ни се казва, че света беше сътворен в шест дни, но оцеляването му зависи от светостта на седмия ден. Велики са законите, които управляват процесите в природата. Без святост няма да има нито величие, нито природа.