Ти си един

Една алегория:

В началото времето беше едно, вечно. Но неразделното време, вечното време не можеше да принадлежи на света на пространството. Така че времето беше разделено на седем дни и навлезе в съществена връзка със света на пространството. С всеки изминат ден, нов свят от неща идваха в съществуване, освен на седмия ден. Съботата беше самотен ден. Тя може да бъде сравнена с цар, който има седем сина. На шест от тях той даде своето богатство, а най-младия обгърна с благородство, с правото да бъде цар. Шестте сина, които не наследиха благородната тила, намериха своите помощници, но благородника остана без помощник.

Равин  Симеон бен Йохаи казва:

След свършването на делото на сътворението, седмия ден умоляваше: Господарю, на всемира, всичко, което си създал е по двойки, на всеки ден от седмицата си дал половинка, а аз останах сам. Тогава Бог отговорил. Обществото на Израел, ще бъде твоята половинка.

Това обещание не беше забравено; Когато Израел застана пред планината Синай, Бог им каза: Помните ли, че аз казах на съботата, обществото на Израел е твоята половинка, затова: Помнете съботния ден за да го освещавате” (Изх. 20:8). Еврейската дума ле-кадеш, „да осветя” в езика на Талмуда означава да осветиш жена за годеж. Така че значението на тази дума, която беше произнесена на Синай беше да запечата в ума им факта, че тяхната съдба е да бъдат младоженец на свещен ден, заповед да се оженят за седмия ден.

С цялата си величественост съботата не е важна от само себе си. Нейната духовна реалност изисква връзката и с човечеството. В света съществува силен копнеж. Шестте дни се нуждаят от пространство, седмият ден се нуждае от хора. Не е добре за духа да бъде сам, затова Израел беше определен да бъде помощник на съботата.

За да разберем важността на тази нова идея, важно е да сме запознати с атмосферата на века. Равин Симеон принадлежеше към поколение, което под водачеството на Бар Кохба се изправи в битка срещу силата на Рим в последен опит за извоюване на независимост и за възстановяване на храма в Ерусалим. Без светилището Израел изглеждаше сам в света. Бунтът беше потушен и стана ясно, че нямаше възможност за друг бунт. Светилището в пространството трябваше да остане за дълги дни разрушено. Но идеята, която равин Симеон обяви казваше, че Израел не е сам. Израел е включен в святост за вечността. Връзката беше направена много преди началото на историята, съботата беше връзка, която никой не можеше да наруши. Това, което Бог съчета не може да бъде разделено.

Във време, когато посвещението на императора беше официална доктрина, равин Симеон възхваляваше най-абстрактното нещо, време, седмия ден. Юдейската традиция притежава омраза към олицетворяване, въпреки това в техните алегории, те риторично олицетворяват мъдростта на Тора. Смелостта на равин Симеон беше във възхваляването на ден, и в обявяване на интимната връзка между Израел и съботата.

Равин Симеон се позовава на идеята, че връзката на човека с духа не е едностранна; съществува взаимност между човека и духа. Съботата не е само легална институция, състояние на ума или форма на поведение, но процес в света на духа. В началото на времето съществуваше желание, желанието на съботата за човека.

Равин Симеон бен Йоахи, светлината на велика идея, беше уловен в огледалото на свят, той беше човек, който изразява съдбата на хората и ореола на ден. Тя не остана само теория, тя беше проницателност, която се превърна в история. Вкоренена в душата на хората през вековете тя беше изразена в техните мисли, песни и традиции.

Само две поколения изминаха от времето на равин Симеон и се появи нов тон в празнуването на деня. Около средата на трети век, уважаеми учени говореха за седмия ден, но не като за абстрактно време, неуловимо и винаги подминаващо ни. Денят беше живо присъствие и когато деня настъпеше те го чувстваха като присъствието на гост, който беше дошел на посещение. Гостът, който идва, за да отдаде почит трябва да бъде посрещнат с добре дошъл. Разказва се за обичая на равин Янаи, който в навечерието на съботата се обличал и се обръщал към нея по следния начин: „”Ела невесто, Ела невесто.” За един от съвременниците на равин Янаи, равин Ханина великия, знаем, че преди залеза на слънцето преди настъпването на съботата, той се обличал с прекрасни дрехи, започвал да танцува и в присъствието на приятелите си казвал: „Елате, нека отидем да посрещнем кралица събота.”

Съществуват два аспекта на съботата, както има два аспекта за света. Съботата има значение за човека, а също така и за Бог. Тя е свързана и с двамата и е знак на завет, в който и двамата участват. Какъв е знака? Бог е осветил деня и човека трябва отново и отново да освещава деня, да осветява деня със светлината на своята душа. Съботата е свята поради Божията благодат и все още се нуждае от всичката светост, която човека може да й даде.

Съботата има значение за Бог, тъй като без нея няма да има святост в нашия свят от време. Дискутирайки значението на стиха „на седмия ден Той свърши работата си”, древните равини казват, че делото на сътворението беше извършено на седмия ден. Делото не можеше да бъде завършено, ако шестте дни не достигнаха кулминацията си в съботата. Гениба и равините дискутираха това. Гениба каза: Това може да бъде сравнено с цар, който направи стая за невестата, той я измаза, боядиса и украси. Какво е това, което липсваше на стаята за невестата? Невеста, която да влезе в нея. Подобно на това, какво все още липсва на света? Невеста, която да влезе в нея. Подобно на това, какво все още липсва на всемира? Съботата. Равините казаха. Представи си цар, който направи пръстен. Какво не му достига? Печат. Подобно на това, какво липсва на света? Съботата.

Съботата е невеста и нейното празнуване е като сватба.

От Мидраш ние научаваме, че съботата е като невеста. Точно както, когато невестата дойде при своя младоженец тя е прекрасна, украсена и парфюмирана, също така съботата идва при Израел прекрасна и парфюмирана, както е писано: „а на седмия ден си почина и се успокои” (Изх. 31:17) и веднага след това четем: „и даде на Мойсей кекалото (думата кекалото означава „когато завърши”, но също така може да означава „като негова невеста”), за да ни учи, че точно както невестата е прекрасна и украсена, също така съботата е прекрасна и украсена; точно както младоженеца е облечен с най-прекрасните си дрехи, също така в събота човека трябва да е облечен с най-прекрасните си дрехи; също, както хората се наслаждават на всичките дни на сватбеното празненство, също така хората се радват в събота; точно както младоженеца не работи на сватбения си ден, също така човека се въздържа от работа в съботния ден и затова Мъдреците и древните равини наричаха съботата невеста.

В молитвите за съботата това е загатнато. В петък вечерта, когато се молим ние казваме „Ти си осветил седмия ден”, позовавайки се на женитбата на невестата и младоженеца (освещение е еврейската дума за женитба). В сутрешната молитва ние казваме: „Мойсей се радваше на дара” (на съботата), който му беше даден, което отговаря на радостта, която младоженеца и невестата изпитват. В допълнителната молитва ние споменаваме двете агнета, чистото брашно за хлебна жертва примесено с дървено масло и вино, а също така и дървеното масло, което е използвано по време на сватбеното тържество. В последния час от деня ние казваме: Ти си един, за да изразим консумацията на брака, когато невестата и младоженеца стават едно.