Присъствието на ден

Какво е това, което тези епитети се опитват да празнуват? Това е време, което е най-осезателно от всички явления, най не материалното. Когато празнуваме съботата, ние украсяваме нещо, което не можем да видим. Когато я наричаме царица и невеста ние загатваме за факта, че нейният дух е реалност, но вместо това ние се изправяме пред ограничен период от време, който избираме да отделим за удобство и възстановяване.

Равините представяха ли си, че съботата е ангел? Духовна личност?¹ Религиозната мисъл не може да си позволи да се свърже със силите на фантазията. Въпреки това метафоричната идея за съботата не съдържаше опасност за обожествяване на седмия ден, от приемането му като ангел или духовна личност. Нищо не може да застане между Бог и човека, дори не и ден.

Идеята за съботата като царица или невеста не представя умствен образ, нещо, което е въображаемо. В ума нямаше картина, която да отговаря на метафората. Също така тази идея никога не кристализира като определено понятие, от което можеше да се извлекат логически последици, или да бъде издигната като догма, обект на вярата. Равин Ханина, който празнуваше съботата като царица, в друг случай предпочете да я сравни с цар.²

Ще бъде свръх опростяване, ако приемем, че древните равини се опитваха да олицетворят съботата, като представят образ, който беше в техните умове. Разликата между олицетворяване на времето и наричайки го царица или невеста е толкова голяма, колкото между преброяването на всички живи същества и наричане на сумата от това преброяване всемир. Древните равини не вярваха, че седмия ден беше надарен с човешки качества, с фигура или лице; тяхната идея не се отрази във вербална иконография. Много рядко те отиваха отвъд прекрасната идея за царица или невеста. Това не беше поради оскъдица на въображението, но защото това, което те желаеха да предадат, беше повече от това, което ума можеше да си представи, или думите да изразят.

За повечето от нас изглежда, че човека, човешкото същество е максимума на същество, тавана на реалността; ние мислим, че когато олицетворяваме ние прославяме. Въпреки това някои от нас разбират, че човека не е превъзходен, че да олицетворим духовната реалност означава да я подценим. Олицетворяването може да бъде извращаване и обезценяване. Има много хора в света, но само една събота.

Идеята за съботата като царица или невеста не е олицетворяване на съботата, но илюстриране на божествените атрибути, илюстрация на Божията нужда от човешка любов; тя не представя материя, но Божието присъствие, Неговата връзка с човечеството.

Това метафорично илюстриране не заявява факт, то изразява цена, представяне чрез думи скъпоценността на съботата като събота. Пазенето на седмия ден е повече отколко техническа подробност или изпълнението на заповед. Съботата е Божието присъствие в света, което е открито на човешката душа. Възможно е душата да отговори с обич и да влезе в общение с осветения ден.

Седмият ден беше пълен със святост и величие – той е обект на страхопочитание, внимание и любов. В петък вечер, когато съботата почти завладява света, ума, и когато цялата душа и езика са свързани с трепет и радост – какво може да каже човека? За тези, които не са вулгаризирани, които пазят езика си от замърсяване, изразите царица и невеста изразяват величественост примесена с милост и деликатна невинност, която очаква обич.

Идеята за съботата като невеста беше запазена от Израел. Тя е тема на химна Лехах Доди, който е пят в синагогите. Дори освещаването на виното беше обяснено с идеята, че точно както сватбената церемония е изпълнявана над чаша вино, също така съботата е невестата, „която влиза под хупах”(балдахин, който символизира небесния свод, покривът над дома на младоженеца). До днес вечерята в събота вечер се нарича „ескорта на царицата”.

„Причината, поради която хората удължават пазенето на съботата, като част от събота вечер, е, за да благодарят и да покажат, че не желаят да се разделят със святия гост, че нейното оттегляне предизвиква дълбоки чувства на съжаление. Затова те я забавят и в своята голяма привързаност те я придружават с песни и хвала... както се казва в Мидраш: Това може да бъде сравнено с невеста или царица, които са ескортирани с песни и хвала.”³

Името на службата в петък вечер е кабалат шабат. Какво означава тази фраза? Термина кабалах определя делото на поемане на задължение.  В този смисъл термина има значение на строгост и въздържание. В своята словесна форма термина кабалах означава: да получа, да посрещна, да поздравя.⁴ В първото си значение приложението е към закон; във второто към човек. Въпросът е какво е значението на кабалах, когато е използвана за съботата?

Казва се, че в средните векове термина кабалат шабат е бил използван само в първия смисъл, обозначаващ действието на задължение за почивка⁵, момента на прекъсване на работата. Въпреки това може да се докаже, че дори и в по-ранен период, термина е бил използван за посрещане или поздрав на съботата⁶. Тогава какво означава фразата кабалат шабат?

Отговорът е, че означава и двете, тя притежава юридическо и духовно значение, те са неразделни. Отличителната черта на съботата е отразена в двойното значение на фразата кабалат шабат, което означава да приема суверенитета й, а също така да посрещна присъствието на деня. Съботата е царица и невеста.

Забележки

1. Фалашас (етиопци говорещи хамитски език и практикуваха разновидност на юдаизма) олицетворяваха съботата. За тях тя беше най-любимия Божий ангел, на когото останалите ангели украсяваха и на когото пееха песен; виж Louis Ginzberg, The Legends of the Jews, V, 110. Относно общия проблем на придаването идентичност в юдаизма виж Paul Heinisch, Personi­fikationen und Hypostasen im Alten Testament und im Alten Orient, Nliinster, 1921; и W. Bousset, Die Religion des Judentums im Sp¢thellenistischen Zeitalter, 3. ed., pp. 342-357.

2. Rabbi Joshua ben Hanania казва: Когато празника започва след съботата, (в събота вечер), трябва да се кажат две благословения, като с първото казваме сбогом на съботата (хавдала), а с другото приветстваме празника (кидуш), първо трябва да изречем хавдала и след това кидуш. Равин Хана обяснява причината за този ред: часът в който съботата приключва и празника започва, трябва да бъдат сравнени с цар, който напуска града и с управител, който влиза в него; първо вие изпращате царя, след което отивате, за да поздравите управителя Pesahim 103a.

3. R. Meir Ibn Gabbai, Tola'at Jacob, Warsaw, 1876, pp. 49, 38. сравни със забележките в ha-Manhig, 70; Machsor Vitri, p. 116; Or Zarua, Zitomir, 1862, 11, 49b. Традицията е посочена в пасажа, който е цитиран в забележка 2 в тази глава.

4. Abot 1, 15; 3,12.

5. Halakot Gedolot, p. 206, виж I. Mahrschen, leschurun, Ber­lin, 1922, IX, 46. Cf. also Or Zarua, 11, 9b.